Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
— Може би не е най-добрият момент, татко, но има нещо, което трябва да знаеш за Бракстън и мене. Нещо стана преди много време.
— Скъпо дете, можеш да ми кажеш, всичко. Мислиш ли, че няма да те разбера?
— Не, не че… просто много се срамувах от това, което направих. Нали разбираш — започна тя, — бях решила да не идвам при тебе в Египет преди четири години. Бях се влюбила в Бракстън и вярвах, че той отвръща на любовта ми. Трябваше да знам, че не може да остане верен, но бях млада и импулсивна, виждах само звезди пред себе си.
— Влюбването не е лошо нещо, Фийби. Предполагам, че си го преодоляла, защото пристигна в Египет с Дейвид, както беше планирано.
Поемайки си дълбоко дъх, Фийби изрече:
— Омъжих се за Бракстън, татко. Омъжих се за него, а на другия ден го напуснах. Не съм го виждала и чувала, докато не се върнах в Лондон. Естествено, предположих, че е анулирал брака ни, но бях сгрешила. Още сме женени.
— Омъжила си се и не си ми казала? — каза смаяно Томпсън. — Дейвид знаеше ли?
— Не, но сега вече знае.
— Не е за учудване, че отказа да се омъжиш за него. Трябва да е бил съкрушен, когато е разбрал. Бракстън каза ли ти защо не е поискал анулиране?
— Не. Бях шокирана, когато ме посети в Лондон. Появи се в къщата, която наех, няколко седмици, след като ти изчезна.
— Има още нещо в тази история, което не ми казваш, нали, Фийби?
Тя въздъхна.
— Съжалявам, татко; това е толкова сложно. Този проклет амулет преобърна живота ни с главата надолу. Два пъти влизаха в къщата, нападнаха ме и в градините Воксхол.
— Господи! Съжалявам Фийби. Не съм и помислял, че ще те преследват. Продължавай да разказваш, миличка. Къде е мястото на Бракстън във всичко това?
— Той работеше за правителството през войната. Когато дошъл египетски пратеник в Лондон и уведомил външното министерство, че амулетът е изчезнал, те се обърнали към Бракстън и го помолили да намери липсващия предмет. Ти, разбира се, беше първият заподозрян и той трябвало да стигне до тебе, като ме разпита.
Фийби нямаше намерение да казва на баща си, че Рам е получил заповед да я съблазни. Беше наясно още от самото начало, че той никога не би се свързал с нея, ако не беше имал скрит мотив.
— Защо напусна Бракстън, ако го обичаш? — запита Томпсън. — Наистина нищо не разбирам, Фийби.
— Дейвид дойде да ме спаси. Показа ми колко наивна съм била да вярвам, че Бракстън ще ми остане верен. Той имал повече от една любовница в селото и без съмнение, една-две и в Лондон.
— Но се е оженил за тебе, миличка — укори я Томпсън.
— Мъже като Бракстън не знаят как да бъдат верни. Щеше да ме изостави, след като се умори от мене. Не бих могла да го понеса, татко. Трябваше да се отдалеча възможно най-бързо. Напуснах Рам на сутринта след нашата — тя погледна настрани и се изчерви — брачна нощ. Заминахме с Дейвид веднага за Портсмут. Качихме се на кораба след няколко дни. Това е последното, което знам за Рам, докато не се върнах в Лондон.
— Какво чувстваш към него сега?
— Нищо не се е променило. Рам още е женкар и фустогонец. Минал е през половината жени от висшето общество и преследва тези, които е пропуснал. Никога не е срещал жена, която да не му харесва — измърмори тя.
— Още го обичаш. — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Аз… не съм сигурна. Преместих се у него, защото ме накара. Не искаше да живея сама след нахлуванията у дома. Сега вярва, че сме невинни, че не сме откраднали амулета.
— Ще му кажеш ли какво обсъждахме днес? Той може да ти помогне да върнеш амулета на съответните власти.
Фийби нямаше намерение да казва на Рам, че знае къде да намери амулета. Той щеше да го вземе за правителството, а тя не можеше да позволи това да се случи. Благополучието на баща й беше на първо място. Не стана нужда да му отговаря, защото Уотс влезе в стаята.
— Донесох ви за ядене и пиене — каза той, поставяйки на масата поднос с хляб и сирене и две чаши бира.
Фийби изгледа презрително подноса.
— Баща ми има нужда от хранителен говежди бульон.
— Не ми се плаща да готвя — изсумтя Уотс. — Ядете или не ядете, все ми е едно.
Фийби веднага се хвана за думата „плаща“.
— Кой ви плаща? За кого работите?
— И не съм дрънкало. Ако работодателят ми искаше да знаете, щеше да ви го каже сам. — Той се обърна, за да излезе.
— Чакайте! Кога ще ме пуснете да си ида?
— Никъде няма да ходиш, докато старецът не ти каже къде е скрил амулета.
— Искам да говоря с вашия… работодател.
— Ще дойде, щом бъде готов.
Вратата се затвори и ключът се обърна в ключалката, Фийби остана да гледа замислено вратата в продължение на няколко мига, преди да се обърне пак към баща си.