Флотът на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Флотът на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но Стен няма да се предаде без бой.
Джон Уайлд беше колоритен тип също като планетоида си. Ромни си висеше в пространството малко извън чиято и да било територия. Още преди много поколения тук бяха изградени куполи, за да поставят в тях ретранслатор. Но с развитието на технологиите ретранслаторът бе станал излишен и бе изоставен.
Стен отдели немалко време, за да открие Ромни. Всъщност Килгър му подхвърли идеята за това.
— Момко, да ти река к’во измъдрих — бе започнал той. — Щом имаш диктатура като на ония таанци, значи ще има и кой да нарушава забраните, щото такива са си хората по природа. Е, прав ли съм?
— Да. Когато бяхме на Хийт, се нагледахме на тези неща — кимна Стен.
— Драго ми е, че си на мойто мнение. И щом има сводници, крадци и подобна пасмина, не може ли да има и контрабандисти?
Стен проумя мигновено и позволи на Килгър да се развихри. Тактическите кораби напуснаха района на Пограничните светове и замряха в открития космос, за да следят потайно движението на отделни кораби. Нито един от тези отчети не попадна в разузнавателното управление на 23-ти флот — Стен знаеше, че оттам незабавно ще наредят разследване. Накрая събраха достатъчно данни, за да ги пуснат за обработка от програмите. Да, имаше контрабандисти, които се вмъкваха и измъкваха от таанските светове. Да, те разполагаха с база… по-точно транзитен пункт за стоки от Империята, предназначени за внос при таанците.
Само че и сред контрабандистите се срещат какви ли не. Стен налетя на няколко кораба, насочили се към Ромни, провери товара им и разпита екипажите. Остана доволен и стовари тези хора на удобно отдалечена планета — без комуникационна апаратура, но с припаси за оцеляване.
Вече можеше да обсъжда и съдбата на цялата галактика, ако му щукнеше, с онзи, който предвождаше контрабандистите или поне говореше от тяхно име. Явно този човек беше Джон Уайлд. Стен си представяше всевъзможни образи на старши контрабандист — от крещящо пременен и противно затлъстял любител на пороците до изящно конте. Не очакваше да се натъкне на човек, който сякаш би се радвал най-много да работи в имперския статистически отдел за отдавна починали лица.
Не очакваше и че щабът на Уайлд прилича на диспечерски център. Ако се съдеше по обстановката, шефът на контрабандистите можеше да е и дясната ръка на Танз Суламора в управлението на търговската му империя.
Уайлд предложи на Стен и Алекс да пийнат алк, но не се изненада, че му отказаха. Посръбваше вода (според Стен) и не бързаше, за да ги прецени.
— Значи искате да търгуваме. Какво ви е нужно?
— Видяхте моя кораб.
— Да, видях го. Изглежда, ви върши много добра работа.
— Да, обаче не е особено удобен.
— Адмирал ван Дорман не ви ли осигурява необходимото? — попита Уайлд с прикрито ехидство.
Стен не си направи труда да отговори.
— Защо сте останали с впечатлението — продължи Уайлд, — че аз бих могъл да ви бъда полезен?
Стен не си падаше по увъртанията. Връчи му фишовете със списъците на контрабандата в корабите, които бе конфискувал. Уайлд ги пъхна в дисплея и помълча, преди да реагира.
— Да допуснем, че имам нещо общо с тези пратки. Да допуснем, капитане, и че по някакъв начин бих могъл да осигуря съответното снабдяване на вашите кораби. По-накратко — какъв дял очаквате за себе си?
Килгър настръхна и Стен го хвана за ръката.
— Грешите, Уайлд. Хич не ми пука за вашата контрабанда.
— Виж ти…
— Сега е мой ред. Сложих ръка на товарите ви само за да съм сигурен, че не доставяте оръжия или АМ2 на таанците. Вече знам.
Уайлд изглеждаше искрено смаян.
— Капитане, има нещо, с което много се гордея. Не се занимавам нито с войни, нито с атрибутите им. Но ако съм в състояние да осигуря на хората, които имат пари да си платят, стоки за улесняване на живота, без моите клиенти да се съобразяват с митнически нелепости и разни „това не може“… тогава се заемам с начинанието.
— Благодаря, сеньор Уайлд. И ние ще бъдем откровени с вас.
В замисъла на Стен и Алекс нямаше нищо сложно. Бяха наблюдавали движението на контрабандистите достатъчно дълго, за да установят, че едни и същи кораби заминават и се връщат. Значи си бяха набелязали орбити, които не се пресичаха с гъстата мрежа от таански патрули. А щом не продаваха оръжие или гориво, другото не засягаше Стен — очевидно таанците бяха принудени да плащат стоката с конвертируеми кредити, които нямаше да похарчат на собствените си светове. Ако ще и с малко, това разклащаше стабилността на местната валута.