Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Две седмици след дебюта си Джейн посрамена замина за Коминуд. Семейството й бе пуснало връзките си там и вратите на филмовата индустрия бяха отворени за младото двайсет и три годишно момиче. Тя бе омагьосала камерите с красотата и финеса си. С течение на времето изпълненията й бяха ставали все по-добри с помощта на добрите режисьори и сценаристи. През изминалата година усилията й бяха възнаградени с „Оскар“ за най-добра поддържаща роля.
Наградата на Американската филмова академия бе направила Джейн много по-популярна в киното, отколкото предшествениците от семейство Сербинг бяха мечтали за себе си. Очевидно обаче Джейн все още се чувстваше унизена от провала на Бродуей и затова бе отказала участие в два филма, които й предлагаха главни роли и нечувани хонорари. Вместо това бе приела ролята в пиесата на Джейсън — „Незряща“.
— О, горкичката! — възкликна тя и огледа насиненото и подпухнало лице на Лий. — Преживя ужасни неща от премиерата насам…
За да избегне въпросите за това, което я бе сполетяло през последните дни, Лий реши да се придържа към ролята си на домакиня и извика Хилда, за да поднесе питиета на гостите й.
— Аз ще пия както обикновено — рече Джейсън, поглеждайки през рамо към немкинята, която както винаги бе наблизо, готова да приеме поръчките им. — Водка мартини — подсети я той, — с две маслинки.
— Ами ти Джейн? — попита Лий.
— Аз не пия — напомни й красавицата и леко смръщи вежди, учтиво укорявайки домакинята си, че е забравила, че гостенката й не пие алкохол. Макар че останалите от рода Сербинг също бяха вманиачени в опитите си да запазят гласовете и фигурите си, Джейн напълно бе лишена от склонността на роднините си да си намират извинения. Тя не пиеше и не пушеше и се отвращаваше от наркотиците. Освен това бе фанатичка на тема фитнес. — Бих искала минерална вода, ако имате.
— Има — отвърна Лий.
— Предпочитам „Велценхолдер“ — добави Джейн — бутилират я в Алпите. В Щатите внасят само хиляда каси годишно и аз винаги купувам по сто наведнъж.
— Съжалявам, но останалите деветстотин каси са заминали на друго място, не у нас — отвърна домакинята. — Искаш ли нещо друго?
— Пелегрини.
Лий кимна и каза на Хилда:
— Аз ще пия чай, Хилда. Благодаря ти.
Джейсън се извърна, за да види дали немкинята е излязла.
Едва тогава искаше да заразпитва приятелката си. Според Лий обаче Хилда заслужаваше пълно доверие. Джейн бе тази, която бе любопитна и която щеше да разправя на всички какво е чула и чула. На Лий й идеше да удуши Джейсън, че я е довел.
— Имаш ли новини за Логан? — попита той, щом Хилда изчезна зад вратата на кухнята.
— Не.
— Скъпа, това е направо невероятно, невъзможно! Какво може да му се е случило?
„Мъртъв е… знам го… Мъртъв е… Мъртъв е…“ — Лий стегна цялото си тяло, за да остане спокойна и да прогони ужасните мисли.
— Не знам.
— Мога ли да помогна с нещо?
Тя поклати глава.
— Полицията прави всичко възможно. Комисар Труманти изпрати хеликоптери, патрулни коли и десетки детективи да го търсят в планината.
— Ами ти? Ти как си? Отговори ми честно.
— Схваната и наранена, изглеждам като пребита, но това е всичко. Освен че съпругът ми е… изчезнал — поправи се тя и мобилизира всичките си сили, за да прогони противния напев, отчаянието и нечовешката мъка, които сломяваха сърцето й.
Джейсън се умълча унил и съпричастен към страданието й, ала това продължи само секунда-две. Лицето му бързо се разведри и той подхвана темата, която го засягаше лично и която бе най-важна за него.
— Ако се върнеш на работа, няма ли да се възстановиш по-бързо?
— Физически може би ще съм достатъчно добре следващата седмица…
— Фантастично! Така те искам! Ти си героиня! Знаех си, че мога да разчитам на теб!
— Но не и психически — прекъсна го Лий и натърти: — Не бива и да мисля за нищо друго, освен за Логан. Дори няма да си запомня репликите.
— Веднага щом стъпиш на сцената, ще си припомниш всичко.
— Може би — каза тя и погледна към Джейн, — но няма да съм в състояние да вложа каквото и да е чувство в тях. Ти ме разбираш, нали, Джейн?
— Разбира се. Дори се опитах да му обясня как се чувстваш в момента, но пиесата е единственото, което го интересува. — За изненада на Лий тя изглеждаше отвратена от държанието ми Джейсън. — Нямаше да обърне внимание дори ако ти беше на системи, стига да можеше да си кажеш репликите — безцеремонно добави тя.