Ще те открия някой ден
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: capitol theatre #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ще те открия някой ден». Краткое содержание книги:
Под фалшива самоличност Джулия крие опустошителна тайна: наранено сърце и мистериозен съпруг, когото тя не познава и не дръзва дори да спомене, и от когото отчаяно иска да се отърве…
В момент, когато младата жена е уверена, че най-после държи в ръце юздите на своята съдба, неочаквана среща я изправя лице в лице с миналото, от което бяга. Една красива брошка от скъпоценни камъни, подарена й от изискан джентълмен, предизвиква драматични разкрития, които преобръщат целия й живот. Но я среща и с мъжа, който завладява все повече нейните страхове… за да победи и яростните съперници, и нейното храбро, независимо сърце.
— Страхувам се, че това е невъзможно. Причината да настоявам да дойда тук тази вечер, е да я видя.
— Да видиш коя? — Уилям поклати глава, сякаш не беше чул добре.
Деймън не пожела да обясни, само погледна брат си с бледа усмивка на устните.
— Искаш да кажеш, че… Джулия ще бъде тук… тази вечер? — Уилям се разсмя с неверие. — Не, опитваш се да ме направиш на глупак…
— Аз я намерих — отговори спокойно Деймън, доволен от изненадания вид на брат си. — Зная къде се е крила и точно какво е правила през последните две години.
Уилям зарови лице в черната си коса и разроши гъстите кичури.
— Господи, не мога да повярвам… Как я откри? Говорил ли си с нея досега? Защо тя не…
Деймън вдигна ръка, за да накара брат си да млъкне.
— Почакай. Скоро ще разбереш.
Като пелтечеше от вълнение и клатеше глава, Уилям се взря в тълпата наоколо и под тях, сякаш очакваше Джулия Харгейт да скочи от мястото си и да се обади.
Постепенно лампите в залата, разположени странично, отслабнаха. Вълни на възбуда се понесоха от редовете за правостоящи в края на партера и от галериите.
Деймън си представи как Джулия чака на някое място зад кулисите и слуша нетърпеливото бучене на множеството, знаейки, че то изразява желание и очакване по-скоро да се появи на сцената. Това го изпълни със странна смесица на гордост и ревност, като осъзна, че близо две хилядната публика, богати и бедни, проявяваше шумно нетърпение жена му да излезе пред тях.
Запита се дали Джулия изобщо ще пожелае да смени това всеобщо обожание за по-тихите дарове на брака и семейството. Какво би я накарало да предпочете друго пред това? Богатството не значеше нищо за нея — бе доказала това, като се отказа от семейното богатство в полза на свободата си. А любовта на един човек ще бледнее в сравнение с любовта на хиляди. Обезпокоен от мислите си, Деймън седеше и се мръщеше към сцената дори когато завесата се разтвори и разкри ефектна сцена край океана.
Появи се стройна жена, която размахваше шапка и гледаше замечтано диплещата се вода. Това беше Джулия — Джесика. Беше ефирно красива в леката си синя рокля, а русата й коса се спускаше на дълги къдрици по гърба й.
— Прелестно същество — изрече разпалено Уилям. — Какво не бих дал да опитам от чаровете й!
— Не и докато съм жив — изсъска Деймън и погледна брат си многозначително. — Тя е моя.
Уилям като че се стресна от думите на брат си.
— Искаш да кажеш, че си я направил своя любовница? Не мислиш ли, че първо трябва да се отървеш от Полин?
— Не, тя не е моя любовница. Има по-големи претенции върху мен от това.
— Не те разбирам. Деймън, тя не е…
Когато Уилям се вгледа в по-големия си брат, сподавен смях на неверие се изтръгна от гърдите му.
— Господи, да не искаш да кажеш, че тя… о, не. — Поклати глава. — Не — повтори учуден, като премести очи от лицето на Деймън към жената на сцената. — Тя не би могла да бъде… Джулия Харгейт? Как е възможно това?
— Баща й я лишил от наследство, когато напуснала дома си и започнала живот на сцената. Преоткрила се като Джесика Уентуърт.
— Господи, мисля, че ти си най-щастливият негодник на земята. И освен това трябва да целуваш краката на татко, задето ти е уредил брака с нея…
— Нещата не са толкова прости — изрече Деймън сухо. — Предполагаш ли, че аз съм в положение да претендирам, че тя ми е съпруга и да я отмъкна в замъка в Уорикшир?
— Хм, трябва да обмислиш какво ще стане с Полин…
— Полин е най-малката ми грижа. Защото Джулия няма желание да се откаже от живота, който е изградила за себе си.
Уилям се озадачи.
— Казваш ми, че Джулия няма да пожелае да бъде твоя съпруга? Всяка жена с трезва мисъл в главата ще се стреми да се омъжи за човек с твоята титла и богатство…
— По всичко личи, че тя има вече това, което желае.
— Живот в театъра? — попита скептично Уилям.
— Тя е независима жена с успешна кариера.
— Жена, която предпочита кариера пред брак? — произнесе Уилям обиден от самата идея. — Това е неестествено.
— Джулия иска сама да реши това… и то не е никак учудващо, след като е била тормозена и манипулирана от лорд. Харгейт цял живот.
— Можех да го разбера, ако тя беше някоя писателка или грозотия… но жена с нейната външност и произход… — Объркан, Уилям се съсредоточи върху сцената.
Появиха се и други герои: набит възрастен мъж, който породи много смехове, и дребна жена с къдрави коси в ролята на личната камериерка на Джулия. Скоро излезе и висок, приятен ухажор.
В ролята на Кристин Джулия излъчваше невинност и самота, явно желаеща по-широк простор от тесните предели, които й бе отредил животът. Следващата сцена я показа в търсене на приключение, дръзнала да се представи за прислужница и тръгнала из града без по-възрастна придружителка.