Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
— Пак — каза Елайда. Моарейн едва намери сили да се обърне отново с гръб.
Единствената разлика беше, че този път успя да довърши само девет сплита.
— Пак — каза Елайда. На третия опит тя довърши шест сплита, а на четвъртия — само три. По лицето й течеше пот. След известно време бляскащите светлини и разкъсващият ушите й свисък вече почти престанаха да я безпокоят. Важни бяха само несекващите удари. Само тези безкрайни удари и безкрайната болка. На петия опит падна на колене и захлипа още при първия дъжд от удари. Млатенето моментално спря, но свита на кълбо на пода, тя захлипа, сякаш никога нямаше да спре. О, Светлина, никога не я беше боляло толкова. Никога.
Така и не усети кога Сюан коленичи до нея, чу само гласа й:
— Можеш ли да се изправиш, Моарейн?
Вдигна глава от килима и се вгледа в очите на Сюан — бяха изпълнени с тревога. С усилие, за което не можеше и да допусне, че са й останали сили, успя да овладее плача си, едва-едва, кимна и започна с мъка да се изправя. Пребитите мускули отказваха да я вдигнат. При всяко движение долната й риза се отриваше в тялото й и я загръщаше в изгаряща болка.
— Ще живее — заяви сухо Елайда. — Малко болка тази нощ ще й набие урока в главата. Трябва да си бърза! Утре заран ще се върна да ти дам Цяра. И на теб също, Сюан. Помогни й до леглото и започвай.
Лицето на Сюан пребледня, но щом една Айез Седай заповядаше…
Моарейн не искаше да гледа, но Сюан беше принудена да го направи, тъй че задържа очите си отворени насила. От това й се дощя да се разплаче отново. Колкото и често да се упражняваха, Сюан успяваше да довърши и последния сплит, въпреки всичко, което Моарейн можеше да й причини. Никога не се беше проваляла на по-малко от две трети. Тази нощ, под строгите наставления на Елайда, първия път успя да направи двайсет. Втория път бяха седемнайсет, а на третия — тринайсет. Лицето й вече се беше изцедило от кръв и лъснало от пот. Дъхът й излизаше хриплив. Но не пророни и една сълза. А когато сплитът се разпадна, започна отново, без никаква пауза. На четвъртия опит довърши дванайсет. И по дванайсет на петия и шестия. Започна плахо да заплита отново.
— Достатъчно за тази вечер — обяви Елайда. Капка жалост нямаше в гласа й. Бавно и с много болка, Сюан се обърна и сиянието на сайдар около нея се стопи. Лицето й беше абсолютно безизразно. Елайда продължи спокойно, като наместваше шала на раменете си: — Но дори да успееш да довършиш, ако си както сега, пак ще се провалиш. У теб няма трошица ведрост. — Строгите й очи приковаха Сюан и Моарейн. — Запомнете, трябва да сте ведри, каквото и да ви причинят. И трябва да сте бързи. Ако сте бавни, ще се провалите точно толкова сигурно, колкото ако се поддадете на паниката или на страха. Утре вечер ще проверя дали можете да се справите по-добре.
Сюан изчака, докато вратата се затвори след Айез Седай, след което изхлипа:
— О, Светлина! — И тупна на колене на килима, а сълзите й рукнаха на порой.
Моарейн скочи от леглото. Е, опита се да скочи, но се получи по-скоро едно болезнено куцукане и Миреле първа стигна до Сюан. Трите коленичиха, прегърнаха се и заплакаха — Миреле плачеше повече и от Сюан.
Най-сетне Миреле се отдръпна, подсмръкна и отри с пръсти сълзите от бузите си.
— Изчакайте ме тук — каза тя, сякаш можеха да идат някъде, и изхвърча през вратата. Скоро се върна с едно бурканче с червена глазура, с големината на два юмрука, а също така с Шериам и Елид, за да помогнат на Сюан и Моарейн да се съблекат и да ги разтрият с мехлема от бурканчето.
— Не може така! — каза гневно Елид, след като двете вече бяха съблечени, а тя отваряше бурканчето. Охканията вече бяха престанали. Шериам и Миреле бързо закимаха съгласни. — Законът забранява използването на Силата за дисциплиниране на Посветена!
— Нима? — изръмжа Сюан. — А колко пъти някоя Сестра те е первала по ухото със Силата или те е плесвала по задника? — и изохка. — Няма нужда да търкаш чак до кокала, нали?
— Извинявай — каза разкаяно Елид. — Ще опитам по-лекичко. — Суетата беше голяма слабост, но това бе единствената й истинска слабост. Единствената й. Трудно беше човек да не харесва Елид. — Вие двете трябва да докладвате за това. Можем всички да отидем при Мириън.
— Не — изпъшка Моарейн. Мехлемът щипеше още по-силно по отоците. Но след това ставаше по-добре. Малко по-добре. — Смятам, че Елайда наистина се опитва да ни помогне. Тя каза, че държи да минем.
Сюан я зяпна все едно, че беше изплюла гъши пера.
— Не помня да съм чувала да казва такова нещо. Мен ако питаш, тя се опитва да ни провали!
— Освен това — добави Моарейн — коя е чувала да… Ох! Ох! — Шериам промърмори извинение, но с извинение или без, мехлемът все пак щипеше. — Коя е чувала някога Посветена да се оплаква, без да си плати?