Жената в бяло

Неделята бе скучен ден и извън къщата, й в нея. За мен пристигна писмо, от адвоката на сър Пърсивъл Глайд, уведомяващо ме, че е получено копието от анонимното писмо и придружителната бележка с моето изявление по въпроса. След обяд мис Феърли се присъедини към нас, но изглеждаше бледа и подтисната и съвсем не приличаше на себе си. Поговорих малко с нея и се осмелих да намекна деликатно за сър Пърсивъл. Тя слушаше, без да каже нищо. Включваше се с желание във всички други теми, но по този въпрос предпочиташе да не взема отношение. Започнах да се съмнявам дали не съжалява за годежа си — точно както се случва често с младите дами, когато съжалението идва твърде късно.

— В понеделник сър Пърсивъл Глайд пристигна. Видя ми се извънредно симпатичен, що се отнася до обноските и външния му вид. Изглеждаше по-възрастен, отколкото очаквах, тъй като косата му бе опадала над челото и лицето му бе понабръчкано и уморено, но действията му бяха енергични и духът му висок, като на млад мъж. Срещата му с мис Халкъм беше възхитително сърдечна и непристорена, а когато му бях представен, той ме прие с такава лекота и любезност, че се спогодихме като стари приятели. Мис Феърли не беше с нас, когато той пристигна, но се появи в стаята десет минути по-късно. Сър Пърсивъл стана и поднесе своите комплименти със съвършено изящество. Забелязвайки влошилото се състояние на младата дама, което се бе отразило и на вида й, той изрази своята очевидна загриженост със смесица от нежност и почитание, с непретенциозна изисканост на тона, гласа и поведението си, които направиха чест на доброто му възпитание и на точния му усет. При тези обстоятелства доста ме изненада фактът, че мис Феърли продължи да се държи напрегнато и неловко в негово присъствие и че се възползува от първата появила се възможност да напусне отново стаята. Сър Пърсивъл не забеляза нито сдържаността, с която тя го прие, нито неочакваното й оттегляне от компанията ни. Той не й се натрапваше, докато тя бе там, и по никакъв начин не намекна за излизането й, когато си отиде, с което да постави мис Халкъм в затруднено положение. Неговият такт и вкус не сгрешиха в този или който и да е друг случай, докато бях в Лимъридж Хаус.

Бедната щом мис Феърли напусна стаята, той ни спести неудобството по въпроса за анонимното писмо, като сам заговори за него. Пътувайки от Хампшър, се отбил в Лондон, видял адвоката си, прочел документите, изпратени от мен, и продължил за Къмбърланд, изпълнен от нетърпение да донесе успокоение на умовете ни с най-бързото и най-пълно обяснение, което би могло да се изрази с думи. При това негово изказване аз му предложих оригинала на писмото, който бях запазил, за да го види. Той ми благодари и не пожела да го види, заявявайки, че е чел копието и че желае оригиналът да остане в наши ръце.