Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Това е абсурд — каза най-после той. — Те са телохранители, това е всичко.
— Наистина ли? Баща ти има ли мохо? Не съм го виждала.
— Не…
— А какво ще кажеш за семейство Ийтра? Или за някой от големите лидери на Милика или Азрас?
— В градове като Азрас едва ли изобщо има мохи — отговори машинално той, умът му трескаво работеше. — Не! Това е лъжа. Лъжа, пусната от авентинските владетели, за да оправдаят стореното от тях зло на Квазама.
И все пак… той беше принуден да признае, че винаги бе чувствал нещо различно у малкото притежатели на мохи, които познаваше. В тях имаше някакво спокойствие, може би.
— Няма никакъв смисъл в това — каза най-после той.
— Разбира се, че има — отвърна Джин. — На свобода мохите се чифтосват с крисджо за ловуване… ловуване, а за мохите и за достъп до носители на техните зародиши.
— Да, зная естествения възпроизводствен цикъл — бързо каза Доло, смутен от обсъждането на такива въпроси с жена. — Затова градовете са построени така, че стадата бололини да минават през тях и мохите да покрият тарбините, които яздят на гърбовете на бололините.
— Правилно — кимна тя. — Вие можете да оградите градовете със стени подобно на селата и изобщо да не пускате бололините да влизат в тях. Това ще спести много скръб… само че тогава мохите не могат да имат наблизо бололини, затова сте ги изградили по този начин. И понеже мохите не искат да рискуват собствения си живот с поемане на повече задължения като телохранители, отколкото могат да си позволят, те са направили да си сътрудничите във всичко в живота.
— И по този начин ние не воюваме и нямаме конфликти между селото и града — озъби се Доло. От хладнокръвното отмъщение на авентинците стомахът му се сви. — Затова вие сте решили да се намесите… и с изчезването на крисджо почти навсякъде от Голямата дъга да насочите мохите другаде. Затова им дадохте рогатите леопарди.
— Доло…
— Не виждаш ли каква стана Квазама оттогава? — прекъсна я грубо той. — Добре, чудесно… може би сте се надявали да промените малко нашия живот, за да приемем други същества. Тази цена не е ли много висока за мира?
— За висока ли я смяташ? — тихо възрази тя.
Очевидният отговор дойде на устните му… и остана неизказан. Ако казаното от нея беше вярно, наистина ли си заслужаваше цената?
— Не зная — отвърна най-после той.
— Аз също — прошепна тя.
(обратно)Ходенето продължи по-малко от два часа… и за Джин то беше коренно различно от мъчението преди една седмица.
Не можеше да се каже доколко разликата се дължеше на намаляване на последствията от бололините, за които беше споменал Доло, и доколко на възстановяването й от раните. Разбира се, сега нямаше и толкова схватки — само един друг хищник освен крисджото си опита щастието с тях в сравнение с няколкото единични и групови атаки, които беше отбивала предния път. От друга страна, с възстановената бдителност и концентрация й беше съвсем лесно да открива потенциалната заплаха достатъчно рано, за да не може нищо да я изненада.
Но в края на краищата истинската причина нямаше значение. Тя беше превела себе си и един нетрениран цивилен безопасно през най-критичната област на Квазама… и това възстанови засегнатото й самолюбие.
— Стигнахме — каза тя и посочи смачканата совалка, когато разчистиха сплетената папрат и излязоха на мястото на катастрофата.
Доло промърмори нещо и погледна най-напред совалката, после дългата ивица опустошена гора.
— Не ти вярвах. — Той млъкна и поклати глава. — И ти си оцеляла при тази катастрофа?
— Извадих късмет — тихо каза тя.
— Бог е бил с теб — поправи я той и пое дълбоко дъх. — Прощавай, че се съмнявах в твоята история. Твоите другари…
Джин скръцна със заби.
— Вътре са. Ела.
Люкът си беше както го бе оставила, заял, отворен няколко сантиметра, и тя трябваше да запъне крак в корпуса, за да го отвори. „Това означава — помисли си мрачно тя, — че големите хищници не са ги ръфали. Дано да са ми благодарни за тази малка услуга.“ Тя пое последна глътка чист въздух, събра сили и воля и влезе.
Миризмата беше почти толкова отвратителна, колкото се страхуваше, че ще бъде. Телата изглеждаха може би малко по-зле.
— Вратата не е спряла насекомите — каза Доло зад нея. Гласът му прозвуча съвсем малко по-напрегнато; беше ясно, че диша през устата. — Има ли лопата на борда?
— Би трябвало да има поне една. Нека да проверим тук.
Почти веднага я намериха, заедно с принадлежности за авариен подслон. Беше здрава, но малка, очевидно предназначена за малка изкопна работа. Джин обаче нямаше намерение да копае много дълбоко, а допълнителната сила на нейните кобренски сервомотори компенсира неудобството от късата дръжка. След половин час близко до мястото на катастрофата бяха готови пет гроба.