Лице в лице
- Автор: Финч Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лице в лице». Краткое содержание книги:
Пътеката ги водеше през склоновете на високия централен хълм Маунт Ливърмор, който доминираше над целия остров. Дърветата постепенно се разредиха и от другата страна на залива се показа Сан Франциско — кейовете, Телеграф Хил и Койт Тауър, Марина и безкрайната панорама от къщи, разположени по геометрически правилно подредените авенюта, завършващи почти в самия океан.
Под краката им хълмът свършваше в извита като шпора ивица земя, която навлизаше във водата, сочейки на югоизток, към вътрешността на залива.
В самата основа на „шпората“, на заоблено възвишение, от двете страни на което имаше плажове, се намираше равна бетонна площадка. От доста време насам на остров Ейнджъл бе имало и военни обекти — от средата на миналия век до началото на 60-те години. Свидетелствата за това — казармени помещения, пътища и полигони — все още осейваха целия остров. Площадката пред очите им беше последният военен строеж — от 1954 до 1962 година тя бе използвана от ракетна батарея.
Кейт и Джон останаха загледани няколко минути. В сините води плаваха множество лодки, слънчевите лъчи се отразяваха от водната повърхност, а по мостовете и в града сновяха безкрайни потоци коли.
— Чудесно е — проговори той. Обхвана я през кръста, без да откъсва поглед от гледката. Притегли я към себе си и тя не се противопостави.
После се обърна с лице към нея.
— Чудесно — повтори той. Но този път гледаше нея.
В ранния следобед потеглиха на дизелова тяга назад през залива Ричардсън. Кейт стоеше изправена до Джон, който с лекота насочи яхтата към кея и толкова внимателно заходи към платформата на дома й, че тя не разбра кога докоснаха гумените предпазители. Без да пуска руля, той каза:
— Трябва да се видим пак. — Гласът му се извисяваше над шума на двигателя. — Просто трябва. Ще бъде лудост да не го направим.
— Добре — каза тя.
— Тогава те каня на обед утре. Ще минеш ли покрай мен да ме вземеш? — И той кимна към Сектор три.
— Единайсет и половина — предложи тя. — Ще си бъдеш ли там?
— Че къде другаде — отговори той. Ох, тази подлудяваща усмивка!
Тя слезе от палубата, махна му с ръка, спря и го изчака да направи маневра и да завие в обратна посока. После той се насочи на юг, към Сектор три. Тя остана загледана в него. Яхтата и фигурата на нея се смаляваха в далечината като непостижима мечта. Невероятно хубава мечта.
Тя влезе вкъщи и домът й се стори пуст и чужд. Нямаше какво да прави, така че уби част от времето в ненужно чистене.
Само след час вече съжаляваше, че го е пуснала да си върви.
Вярно, че така бе решила още в началото: да се държи на дистанция, да не задълбочава нещата. Нещата, каквито и да бяха те.
Само че сега тази идея й се струваше тъпа.
Все пак знаеше къде би могла да намери малко разнообразие, поне в известен смисъл. Много постно и незадоволяващо, особено след последните няколко часа, но след като не разполагаше с компания от плът и кръв, това бе най-доброто, на което можеше да разчита. Отиде при компютъра, включи го и набра „Вербум“.
Включи се в системата и тя я поздрави както обикновено:
Добре дошла, Зиги.
Последно изключване: 17:26; 05/05/94
Тя въведе:
Visit WI
Три от постоянните — „Нанси-Т“, „Мичико“ и „Аврора“ — я приветстваха, когато системата обяви за присъединяването й към групата.
Не го бе правила от близо седмица, така че се намести по-удобно на стола и зачете какво се бе случило междувременно.
Няколко минути по-късно се появи и „Саломе“ и „Мичико“ написа:
Мичико> Още един неспокоен дух, бродещ из етера. Отдавна не сме се чували.
Саломе> Имам абсолютно извинение за отсъствието си. От поддръжката изпратиха нов техник за ремонт на басейна миналата седмица и той дойде кипящ от желание да прекара един дълъг уикенд в Санта Круз.
Нанси-Т> Извинението е прието. А какво ще каже Зиги в свое оправдание?
Зиги> Моето оправдание е работата. Както винаги.
Мичико> По този начин май никога няма да срещнеш никого.
Зиги> Да се надяваме, че бъркаш.
Аврора> Охо, Зиги май е напипала жилата!
Саломе> Я кажи, дебела ли е?
Мичико> Хайде, Зиг, казвай всичко!
Зиги> Доста симпатичен. Интересен. Определено не е като другите. Мореплавател.
Мичико> Току-що завърнал се от дълго пътешествие, нали?
Саломе> Ерген?
Зиги> Да.
Мичико> Симпатичен, казваш? Само не уточнявай, че всичко е въпрос на вкус.