Момиче за сто долара

После се обърна към един невзрачен мъж на около шейсет с буйна бяла коса.

— Ти си Галвин, нали?

— Маркъс Галвин, адвокат — потвърди невзрачният мъж. Галвин беше облечен с измачкан сив костюм с жилетка, риза на червени и черни карета и тънка черна вратовръзка.

— Значи ти си бавачката — каза Корсети на втория непознат мъж, който беше едър и зализан, със скъп костюм.

Едрият мъж го изгледа безизразно. Корсети се засмя и поклати глава, после се обърна към по-младия от двамата мъже, които бях видял на Спринт Стрийт.

— Как си, Брукс?

Брукс Денучи беше леко пълен. Не беше дебел, но изглеждаше мек и отпуснат. Беше със скъпи дрехи, маникюр и обувки за хиляда долара. Вероятно се опитваше да гледа страшно, но приличаше по-скоро на голямо сърдито дете.

— Арни — каза Корсети на по-възрастния мъж.

Арни беше слаб и загорял. Имаше интелигентна физиономия, беше плешив и дрехите му стояха добре. Седеше мълчаливо и неподвижно, отпуснал дългите си пръсти на масата, като едва-едва потупваше върховете им един в друг.

— Юджин — отвърна той, с ударение на първата сричка.

— Първо искам да кажа нещо — започна Корсети. — Не съм ви вдигнал мерника. Няма да се опитвам да ви поставя натясно. Просто ми трябва информация по един друг случай.

— И си мислиш, че сме бюро „Справки“? — каза Брукс и се огледа с широка усмивка.

Никой не отговори на усмивката му. Адвокатът и Арни не откъсваха поглед от Корсети. Бодигардът гледаше право пред себе си.

— Знаем, че въртите бизнес с двама души, които се казват Лайънел Фарнсуърт и Ейприл Кайл — продължи Корсети. — Смятаме, че става въпрос за проституция. Но ние не сме от нравствения отдел. Не се интересуваме от проститутките.

— Защо смятате, че познаваме тези хора? — попита Брукс.

Арни му хвърли един поглед, но не каза нищо.

— Двамата с твоя адвокат вече минахме през това — обясни Корсети. — Да не си губим времето.

Брукс погледна адвоката и той кимна.

— Какво ви интересува? — попита адвокатът.

— Те са замесени в друг случай на убийство — отвърна Корсети.

— Е, и? — попита Галвин.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако ни кажете какво знаете за тях. Може би информацията ще ни помогне да разрешим случая с убийството.

— Нямаме нищо общо с никакво убийство — заяви Брукс.

Никой не му обърна внимание. Галвин и Фишър се спогледаха. Бодигардът продължаваше да гледа в празното пространство.

— Колко точно ще ни бъдете благодарни? — попита Галвин.

— Познаваме се, Арни — отвърна Корсети. — Всичко се връща. Ако ми направиш услуга, ще ти бъда задължен.

— Той държи на думата си — каза Арни на Галвин.

Адвокатът кимна. После погледна към мен.

— Ами ти? — попита.

— Аз съм с Корсети — отвърнах.

Галвин се обърна към Корсети.

— Стабилен ли е?

— Да.

Галвин погледна Арни. Арни кимна. Галвин кимна в отговор.

— Двамата търсят пари — каза Арни.

— Ей! — обади се Брукс. — Защо изобщо казвате нещо на тези шибаняци?

Галвин се протегна през масата и леко потупа Брукс по ръката.