Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
— Да.
Муалама и Лаго я отведоха при саркофага и надгробната плоча. Капакът на саркофага бе затворен и издълженият черен цилиндър изглеждаше недокоснат от времето.
— Какво е това? — попита жената.
Вместо отговор Муалама отмести капака и показа скелета вътре.
— Аирлианец! — Дънкан коленичи до саркофага и огледа останките от трупа, преди да насочи вниманието си към плочата. Тя посочи надписа. — Можете ли да го разчетете?
— Само част от него — призна Муалама. — Надявах се, че вие ще успеете, с помощта на записките на професор Нейбингър.
— Вярно е, че в КИСПП разполагаме с таблица на староруническите знаци и тяхното приблизително значение. Но за нещастие най-важната част от записките на професор Нейбингър беше изгубена, когато той загина в Китай. Нейбингър бе открил нещо повече, начин да се разбира смисъла на текста, а не да се превеждат отделните му символи. За съжаление тази тайна умря с него. Освен това при катастрофата изгоря и бележникът, в който бе преписал всички открити досега старорунически надписи.
— Нима не е имал копия? — попита Муалама.
— Ние поне не открихме — Дънкан се изправи. — Сега се движим обратно по неговите следи, търсим онова, което той е търсел и събираме огромно количество информация. — Тя посочи плочата. — Това също ще ни е от полза.
— Значи има надежда да преведете надписа?
— Ще ни отнеме време. Трябва да я вземем с нас.
— Но това е археологическо откритие, което принадлежи на нашия народ!
Дънкан го погледна внимателно.
— Чухте ли какво се случи в Южна Америка? Знаете ли за Черната смърт?
— Да, но не виждам каква връзка има това с нас.
— Ние сме във война — заяви Дънкан. — И всяко късче информация има важно значение. Не знаем почти нищо за аирлианците, а ето че най-сетне разполагаме с труп на пришълец, който ще можем да изследваме. Няма начин това да не ни помогне.
Муалама кимна.
— Готов съм да ви сътруднича, ако на свой ред ми предоставите всичко, което имате от Нейбингър.
— Това, което сега ние нужно, — произнесе замислено Дънкан, — е ключът.
— Ключът? — повтори машинално Муалама.
— Ключът към най-долното ниво на гробницата в Циан Лин.
— Но Циан Лин е в Китай. Защо търсите ключа тук?
— Защото това е аирлианец! — отвърна Дънкан и в гласа й се долови отчаяние. — Къде ли може да са го скрили?
— Аз мисля, че… — поде професорът, но млъкна и наведе глава.
— Какво? — подкани го Дънкан.
Муалама вдигна ръка, даде й знак да мълчи и бавно се завъртя в кръг. Когато спря, беше обърнат на североизток.
— Някой идва.
Седнал на предната седалка на оцветения в тъмнозелено руски хеликоптер Ми-24, известен на Запад с прозвището „Кошута“, полковник Балеле забеляза първи приземения на тревата скакалец. Разпозна го веднага, беше го виждал по телевизията, но не очакваше да го срещне тук, в резервата Нгоро-нгоро. Гласът по телефона му бе наредил да попречи с всякакви средства за изваждането на неуточнен предмет с извънземен произход от дъното на кратера и да унищожи всички, които участват в това.
Гласът също така му бе обещал един милион долара за успешно изпълнение на задачата, което беше повече от достатъчно, за да се пенсионира и да заживее като богаташ. Но освен това в думите на непознатия се долавяше скрита заплаха — провали ли се, чака го смърт.
— Господин полковник? — пилотът го гледаше въпросително.
Белеле се надигна и се прехвърли в тясното задно помещение, където го очакваха шестима тежко въоръжени войници.
— Унищожете хората и летателния апарат.
Пилотът кимна.
Муалама засенчи очи.
— Това е хеликоптер с военни знаци.
— Мисля, че ще е най-добре да се махаме от тук — заяви Дънкан.
— Ако им оставим плочата, ще я отнесат, или дори по-лошо — могат да я разрушат.
— Нямаме оръжия — вдигна рамене Дънкан. — Скакалецът не е въоръжен.
Решението взе 12,5-калибровата картечница, монтирана в носа на вертолета. Първият откос уцели Лаго, едрокалибрените куршуми го покосиха и изтръгнаха от тялото му късове окървавена плът.
— Лаго! — изкрещя Муалама и понечи да се хвърли върху него, но Дънкан го дръпна.
— Мъртъв е! Последвайте ме! — Теглеше го към саркофага.
Двамата скочиха вътре, Дънкан се озова отгоре, извъртя се и притегли похлупака — тъкмо навреме, защото по стената на цилиндъра започнаха да чаткат куршуми.
Вторият пилот на вертолета се прицели едновременно с двете противотанкови ракети от типа „Спирала“. Една мигаща лампичка в окуляра на мерника потвърди, че ракетите са прехванали приземения скакалец.