Криожега

— Иха! — възкликна Рейвън с подобаващото възхищение. Негова милост го удостои с доволна усмивка.

Ворлинкин прекара пръсти през косата си.

— И как ще ги заковете тия копелета? Опитът да се подкупи имперски ревизор е сериозно престъпление на Бараяр, но тук сме на Кибу-дайни. Дори ако успеете да го докажете — а тук моите свидетелски показания няма да имат особена тежест, — Уинг ще се отърве с плясване през ръчичките, и толкова.

— Всъщност идеята е никой на Кибу да не разбере, че сме им хванали спатиите. Моята представа за идеалното отмъщение е да ги оставим на спокойствие, докато си напъхат ръката толкова дълбоко в буркана с комарския мед, че да не могат да я извадят, а после да я отсечем при китката, като нанесем дребна поправка в условията по договорите, която да обезсмисли търговията с гласове, ограничавайки дейността на „Бялата хризантема“ до привидната й фасада — компания в сектора на услугите с минимални нива на печалба. Виж, това би било доста болезнено, а и ще послужи като нагледен урок. В краен случай може да се стигне и до насилствена национализация, макар че това със сигурност ще вбеси комарската бизнес общност без значение колко оправдан е такъв ход в конкретния случай. Няма да е лесно, а и ще затънем до гуша в адвокати… но с малко късмет моето участие ще е приключило преди това. — Негова милост вдигна поглед към Ворлинкин. — Какво мислиш за твоя лейтенант Йоханес? Той е млад, което означава, че е сравнително беден и сравнително лековерен. Достатъчно надежден ли е за тази задача?

— Аз… — Ворлинкин замълча и негова милост търпеливо го остави да си събере мислите. — Никога не съм имал причина да се съмнявам в него.

— А местният ти служител, Юичи как му беше името… Матсън?

— И в него не съм имал причини да се съмнявам. Но и никога не е възниквала подобна ситуация.

— Доколкото ти е известно на теб — каза негова милост и въздъхна. — Да не забравяме обаче, че всички визи за служителите на „Бялата хризантема“ са минавали през консулството.

— Да, ама ние само питаме дали искат туристическа или работна. Плюс бърза проверка за криминално досие.

Негова милост примижа замислено.

— Чудя се дали да не добавим и трета опция в графата за цел на пребиваването — „тайно завладяване на планетата“… Е, май няма да е удачно.

Ворлинкин каза, много бавно:

— Ами ако не се бях опитал да ви предам? Тогава какво?

— Тогава нямаше да участваш в този разбор, а аз щях да си отварям очите и да те закова на стената при първа възможност. Пътьом. — Негова милост се протегна и разкърши рамене, а Ворлинкин май за пръв път се замисли дълбоко.

— Така, а сега за другото нещо — подхвана отново негова милост, но не можа да довърши, защото на запечатаната врата се звънна.