Глинената маймуна

Както и да е, той се връщаше към задължението си отново и отново, независимо от възраженията на Линъл, че всички възможни сведения са дадени. Бланди копнееше за по-точна информация по два въпроса. Първо, за пътуванията на Боулс, второ, за нейните пътувания по времето на отсъствието й от къщи. Що се отнасяше до първото, тя бе видяла Боулс седмица преди да замине и тогава бе разбрала, че се канел да прекара известно време в Бърнам-он-Крауч. Дали наистина бе отишъл в Бърнам, тя не можеше да каже. Оттогава нито го бе виждала, нито го бе чувала. Що се отнасяше до местата, където той обикновено ходел на почивка, имал леля в Нюингстед, у която отсядал от време на време. Тя не знаеше къде другаде Боулс обича да ходи и нямаше никаква представа къде може да е в момента.

Що се отнасяше до собствените й пътувания, тя бе отсядала в Уестклиф-он-Сий у една стара прислужница, която имала къща и я давала под наем. Докато била там, обикновено всяка сутрин се разхождала по брега до Саутенд и се връщала за чая или за вечеря. Понякога прекарвала целия ден в Саутенд и ходела на театър или на друго представление, а вечер се връщала с влака. Естествено тя не можеше да посочи точни дати или да твърди със сигурност къде е била в еди-колко си часа на даден ден, макар че се опитваше да си спомни. И тъй като въпросите бяха повтаряни всеки път, отговорите, които тя даваше, неизбежно се различаваха.

От тези повтарящи се разпити за Линъл (от когото, а също и от мисис Ганет знаех подробностите) бе очевидно, че в промеждутъците Бланди е проверявал всичко казано чрез подробни разпити на място и още, че той внимателно е проучил разписанието на бързите влакове между Саутенд и Лондон. Очевидно не бе открил противоречия, но въпреки това не изглеждаше доволен и все още хранеше подозрения, че мисис Ганет знае повече за случая, отколкото показва, и ако иска, може да подскаже къде е скривалището на Боулс.

Такова беше състоянието на нещата, когато получих призовка да се явя и дам показания на съдебното разследване „относно известни останки, вероятно човешки, намерени в къщата на Джейкъб Стрийт №12“. Призовката доста ме изненада и след като я получих, много внимателно премислих въпросите, които биха могли да ми зададат, и показанията, които трябваше да дам. Трябваше ли например да кажа за отравянето, и изследването на костната пепел. Що се отнасяше до второто, знаех, че Бланди би искал да го премълча, а и собственият ми ентусиазъм доста се беше изпарил, след като забелязах откритото недоверие на Джървис. Но щях да дам клетва, че ще кажа цялата истина и тъй като анализът бе факт, той трябваше да бъде споменат. Както ще видим по-нататък, нямах право на избор, предвидливият Бланди бе очаквал затрудненията ми и бе взел необходимите контра мерки.