Афродита — Антични нрави
- Автор: Луис Пиер
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димчо Дебелянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Афродита — Антични нрави». Краткое содержание книги:
В древна Александрия, където царстват сладострастието и покварата, една красива златокоса куртизанка на име Хризис подчинява мъжете само с поглед. Полудял от желание по нея се оказва и любимецът на жените — скулпторът Деметриос. И за да получи една нощ на страст с Хризис, той е готов да изпълни всяка нейна заповед — дори да убие!
В романа основно място заема идеята на Пиер Луис, че „няма нищо по-свято от физическата любов, нищо по-красиво от човешкото тяло“. В „Афродита“ той прославя чувствеността, богинята на любовта и хедонизма. А посланието му е: научи се да извличаш от всяка минута насладите, които поднася животът. И търси още…
Деметриос я погледна в очите.
— Късно е, много е късно. Аз вече те обладавах.
— Ти бълнуваш… Кога? Къде? Как?
— Аз ти говоря истината. Аз вече те обладавах, без самата ти да искаш. Онова, което чаках от тебе, ти ми го даде, без сама да знаеш. В страната, в която искаш да ме отведеш сега, ти вече ме води насън и ти беше хубава… Ах, колко хубава беше ти, Хризис! Аз се завърнах от тая страна и никоя човешка воля не ще ме накара отново да отида там. В един случай в живота човек бива само веднъж щастлив. Аз не съм дотолкова безразсъден да покваря един свой щастлив спомен. Но аз съм ти длъжен, ще кажеш ти. Добре, но понеже съм любил само твоята сянка, ти ще ми позволиш, драга главице, да се откажа от онова, което ти си в действителност.
Хризис хвана главата си с ръце.
— Това е отвратително! Това е отвратително! И той смее да го казва! И той се счита задоволен!
— Ти много бързо отсичаш. Аз ти казах, че съм сънувал: уверена ли си, че съм наистина спал? Аз ти казах, че съм бил щастлив: нима щастието за тебе се заключава само в грубия физически трепет, който ти тъй хубаво предизвикваш у мъжа, както сама ми каза, но който си безсилна да разнообразиш, защото той е напълно еднакъв при всички жени, които се отдават. Не, ти даже отслабваш желанието у мъжа, като постъпваш тъй неумело. Изглежда, че ти не познаваш всички ония радости, които будят у мъжа твоите стъпки. Това, което отличава любовниците една от друга, то е, че всяка една от тях по свой начин подготвя и завършва известно любовно събитие. И ако ние не търсехме тази чисто лична особеност у жените, безсмислено би било да се грижим толкова много за намиране на съвършена любовница. В подготвянето и в завършването на любовта ти се отличаваш от всички други жени, ти ги превъзхождаш. Аз имах поне удоволствието да си представя и ти ще се съгласиш с мене, че след като съм живял с мечтата за Афродита в Храма, въображението ми не се е много мъчило да си представи жена като тебе. Още един път ти повтарям, че въпросът не се отнася само до някакъв сън през нощта или до някаква измама наяве. Знай само това, че твоят образ — сънуван или съзрян наяве, ми се яви в особена рамка. Това е илюзия, но аз за нищо на света не ще ти позволя, Хризис, да ме разочароваш.
— Но какво правиш ти с мене, с мене, която те обичам, въпреки всички ужаси, които чувам от устата ти! Знаела ли съм аз за твоя срамен сън? Почувствала ли съм поне половината от оная наслада, за която ти ми говориш и която ти си ми откраднал, откраднал! Чувал ли си нявга да е имало толкова самолюбие любовник — да си създава удоволствия с жената, която го люби, без да ги разделя с нея… Мисълта ми се забърква. Ще полудея!
Деметриос промени своя свадлив тон и каза с леко трептящ глас:
— Безпокоеше ли се за мене, когато, възползвана от внезапно кипналата ми страст, ти поиска, в един момент на забъркване, да извърша три престъпления, които биха могли да ме погубят и които сега ще оставят в паметта ми спомена за един троен позор?
— Аз направих това, за да те купя. Аз нямаше да те имам, ако бях ти се предала веднага.
— Добре, желанието ти е изпълнено. Ти ме държа, не задълго, но ти ме държа все пак в робството, което поиска да ми наложиш. Страдай сега, аз се освобождавам!
— Ако има робство, то аз съм заробената, Деметриос.
— Да, ти или аз, един от двамата е заробен, щом като люби другия. Робство, робство — ето истинското име на страстта! Вие мечтаете само за едно, само за едно мислите: да сломи слабостта ви силата на мъжа и нищожеството ви да подчини неговия ум. Още от деня, когато почнат да ви растат гърдите, вие възжелавате не да любите или да бъдете любими, а да завържете някой мъж за повода си, да го унижите, да му превиете врата и да сложите сандала си връз главата му. Тогава, според както пожелаете, вие можете да му вземете меча или длетото, или компаса, да пречупите всичко, което ви надвишава, да омаломощите всичко което ви плаши, да хванете Херкулес за носа и да го накарате да преде вълна. А когато не успеете да превиете челото или характера му, вие почвате да обожавате бича, който ви шиба, коляното, което ви премазва, даже устата, която ви ругае. Оня мъж, който е отказал да целуне босите ви нозе и ви гнети, пълни вашите желания. Оня, който не е заплакал, когато сте напущали дома му, може да ви влачи за косите: любовта ви ще изплува из пролените сълзи, защото само едно нещо ви утешава, когато не успеете да поробите мъжа, о, влюбени жени, и то е сами да се чувствате поробени.