Ненаситност
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на Стефан #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ненаситност». Краткое содержание книги:
— Лекси! — изкрещях аз.
— Стефан! — изхлипа тя с болка и облекчение.
Мислите ми препуснаха. Щеше да ми отнеме твърде дълго време, докато се опитам да сваля просмуканите с върбинка въжета, а освен това нямаше с какво да закрия прозореца — наоколо нямаше гоблени, килими или пътечки. Без да помисля за собствената си безопасност, изтичах към нея, сграбчих малката й бяла ръка и надянах пръстена си на пръста й.
— Но, Стефан… — възпротиви се Лекси.
— Ще ти е нужен, ако се наложи да участваш в преследването и да ме спасяваш — заявих и свалих всички въжета. Върбинката изгаряше пръстите ми, ала пръстенът щеше да предпазва Лекси, докато я освободя. Въпреки изтръпналите ми от болка ръце, се чувствах окрилен и изпълнен с надежда. Бях го направил. Бях спасил Лекси. — А сега, нека те…
Ала в този момент върху двама ни се стовари мрежа, просмукана с върбинка, прогаряйки всеки сантиметър от тялото ми.
— Бягай! — изкрещях и избутах Лекси настрани.
Тя се претърколи на пода, после се протегна и се улови за ръба на близката пейка, за да си помогне да се изправи. Но докато протягаше ръката си, тя премина през тесен лъч светлина. Очите й се разшириха от удивление. Явно беше шокирана, че не се появи дим и кожата й не изгоря. След това Лекси изчезна, скривайки се с вампирска скорост.
Вдигнах нагоре ръце в опит да махна мрежата от лицето си, ала се гърчех и крещях от болка всеки път щом отровното въже се докоснеше до мен.
Древният вампир се появи, с огромни кожени ръкавици на ръцете и широка усмивка върху бледото лице.
— Здравей. — Ъглите на устата му се разтеглиха назад, разкривайки два реда здрави, бели зъби, стърчащи от прогнили венци. — Толкова предвидим, тичащ да спасява изпадналата в беда девойка.
Отвратителното зловоние на кланица ме лъхна като горещ августовски вятър: завладяващо, абсолютно и ужасяващо. Въпреки изгарящата мрежа, се опитах да се отдръпна.
Това само предизвика смеха му.
— Къде е онзи, който винаги е близо до теб, на една ръка разстояние, който те следва като сянка? Къде е твоят брат?
Челюстта ми се стегна. Доколкото познавах Деймън, той се наливаше с третото си уиски, предвкусвайки поредното кърваво пиршество с едно или две от момичетата в заведението.
Лушъс огледа изпитателно лицето ми, взел погрешно мълчанието ми за смелост.
Е, няма значение. Рано или късно ще ми падне в ръцете. Твоят брат е много по-истински вампир от теб, не се интересува от нищо извън нищожния си свят. Няма желание за добри дела. Той ще оцелее три пъти по-дълго от теб.
— Какво възнамеряваш да правиш с мен? — пожелах да узная. Макар че след като Лекси вече беше свободна, не се страхувах за безопасността си. Исках само да имам възможност да убия чудовището, да спра по-нататъшното му отмъщение и зверски издевателства над още човешки същества.
Но върбинката изсмукваше Силата ми. Знаех, че би било голямо постижение дори само да го одраскам.
Звярът сграбчи мрежата и ме метна на рамото си все едно не тежах повече от торба с пухени пера.
— Плановете ми не са особено зрелищни — отвърна, докато крачеше с тежки стъпки по пътеката между пейките. Забелязах, че върху пода все още имаше розови венчелистчета, вече превърнали се в изсъхнал и ненужен боклук. Цветята във вазите също бяха увехнали, всичко бе оставено да угасне след убийството на двете младоженки. — Но ще са продължителни. Вампирите могат да оцелеят много, много дълго време. Без храна. Чезнат бавно от глад през вековете, но не умират. — Мрежата се раздвижи, когато той сви рамене. — Е, може би накрая все пак ще умрат. Никога не съм виждал да се случва, но предполагам, че ще го разберем заедно.
Изведнъж сви наляво и се спря пред двойна врата — гробница, осъзнах внезапно с нарастващ ужас. Макар че вратите бяха солидни, от издълбан мрамор, Лушъс не се затрудни да ги отвори, изтърси ме от мрежата и ме захвърли в тясно каменно помещение, малко по-голямо от десетината ковчези, погребани вътре.
За един кратък миг се насладих на хладния въздух, подействал като балсам на изгорената ми кожа.