Анатомия на плашилото
- Автор: Ганев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анатомия на плашилото». Краткое содержание книги:
Кой бяга от хубаво, помислих си, ама се опитвам да я успокоя. Ще си дойде, викам, такава млада жена оставя ли се! След двадесет минути ще си дойде. Пък тя се задавя от яд и вика: „Къде ще иде! Това не му е за първи път. След една седмица ще си дойде като изгладнял пес! Като се натича и ще се върне!“
Начете ми парите, прибрах ги в джоб и понечих да оставя шапката. „Задръж я, вика, за спомен от тоя неблагодарник! Той и затова избяга — за да не се наложи да ти плаща.“
Брей, как го черни, мисля си. Пък не изглеждаше да е такъв човек. Че беше малко стиснат, вярно е, ама то ако са ти широки пръстите като на мене, можеш ли завъртя такава къща? Кой знай и моята какво разправя за мен? Пак взех да я успокоявам, ама си и мисля, че няма да е зле такава жена да те повози. Като видях, че си гласи куфара, повече не се обадих. Взех го и слязохме долу. Щом влезе в колата, и веднага стана друг човек. Усмихва се, приказва, два-три нови вица ми каза, много се смяхме. Дори по едно време се направи на сърдита, защото съм й говорил на вие. И туй не беше от преструвка, ами искаше да си отпусне душата момичето. Кога стигнахме до мотела, не разбрах. Беше станало време за обед. Тука, викам, ще трябва да се разделяме, хайде да влезем да хапнем нещо и да пиеш едно кафе, че бая път те чака. Настанихме се на една маса, дойде барманът, взе поръчката и чак тогава тя се сети за бай Стоян. „Знаеш ли, каза, защо избяга той от мен? Избяга, за да отиде при неговата поетеса. Там, при нея, той си има дрехи, ще се преоблече и заедно ще тръгнат да търсят пари на заем. Ти да не мислиш, че е цъфнал и завързал? От години вече никъде не му искат писанията и живее на моя гръб. И друго има! Да очистя и подредя апартамента, защото иначе не можел да работи.“
Слушай, викам, не се тормози! Такава млада и хубава жена си седнала да се косиш! Аз какво да кажа, като моята се е помъкнала, и то с двама, хем по-млади, хем по-хубави от мен.
Излъгах я ей тъй, да й олекне, защото човек като знае, че и друг се пече на твоя огън, и му олеква.
„Горкият! — съжали ме тя и ме хвана за ръката. — Тя не може да те оцени. Има нещо особено, първично и истинско в теб. Ти не си красив, но си симпатичен и мъжествен.“
Погледна ме тъй, че не издържах и я погалих по бузата. Домиля ми, да ти кажа! А пък тя се притисна в дланта ми и рече; „Откога не ме е докосвала груба, мъжка ръка! Когато той ме погалеше, имах чувството, че ме лазят голи охлюви… Знаеш ли, и деца май няма да имам!“
И тъй от дума на дума… Какво да ти кажа? Огън момиче се оказа и ми подпали чергата. „Гери, вика ми, какво направи ти с мене? Предчувствувах го още когато видях в кухнята измитите чинии!“
Май че ще ставам софиянец…
— А какво стана с шапката?
Бягай с тая шапка бе! Забравих я на мотела. Той корабът потъва, ние ще мислим за шапката!
Рафаил Тошев — 33-годишен, барман:
Тая шапка някой от клиентите ми трябва да я забравил. Не влиза в никаква работа, но ми досвидя да я хвърля, а и този, който я е загубил, може да си я потърси. Оставих я за реклама на заведението и добре си стоеше там на полицата между две бутилки ром. Създаваше настроение, пък и ми напомняше, че някога исках да ставам моряк. Роден съм на село, но от малък имах една не селска мечта. От книгите ли се повлиях, времето ли беше такова? Колко романа за морски приключения съм прочел! Аз и сега ги чета. Моите връстници играеха на хайдути и стражари, а аз плувах по моретата и океаните. В гимназията се записах в кръжок по корабомоделизъм, а в икономическия завърших курс по морско дело. Като взех дипломата за икономист, знаех повече за такелажа и корабните платна, отколкото за счетоводството. Фактура ми звучеше като фоксбрамсел, а ведомостите ги виждах като морски карти. Млад бях тогава и си мислех, че морето е до колене.
— Какво ти попречи да изпълниш тая твоя мечта?
Смешно ще ти стане, като ти кажа, но един селски дувар ми попречи. За дялба на имот се смразихме с леля и свако. Баща му бати Михо им прави вила на триста метра от твоето лозе. Не може да не я знаеш. Много модерна вила — отдалече на платноход прилича. Уби се човекът от работа, а те за благодарност взеха, че кръстиха внучето Михаел. Свако работи в Параходството, голям човек е, можеше да ме уреди на някой кораб, но не поиска.