Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
— И двамата сме особено щедри на тях, така че… — Изведнъж сграбчи ръката му. — Гейдж!
Той отвори очи. По стените се стичаха дълги кървави порои и се разливаха по пода.
— Ако това е истинско, Кал здравата ще се ядоса. Кръвта не се чисти лесно.
— Ставащото тук не се е харесало на демона. — Сибил въздъхна, обърна се към Гейдж и го побутна, искайки да стане. Със застинали очи и бледо лице, заговори спокойно: — Зяпачите са отвратителни същества. Но нека дадем на този нещо, на което да се радва. Кажи ми, вярно ли е онова, което чувам от съквартирантките си?
— Какво е то?
— Че необикновените ви изцелителни способности включват и бързо възстановяване след секс.
Той се усмихна.
— Готова ли си за демонстрация?
— По-важното е дали ти си готов. — Тя преметна крак върху него и отново го възседна. Отметна глава назад, а дъхът й затрепери. — Утеха е да зная, че приятелките ми са честни. О, господи! Почакай.
Ръцете й сграбчиха неговите, когато чувствеността й бе на път да изригне.
— Няма нужда да бързаш.
— Дръж се — предупреди го тя. — Ще бъде лудо препускане.
По-късно, въпреки че по стените и пода нямаше признаци на демоничен гняв, отново се сляха под душа. С влажни коси и сънени очи, Сибил се облече.
— Е, това се казва интересен ден. Сега трябва да се залавям за работа, но преди това ще мина да взема Кю от боулинг центъра.
— Какво ще кажеш да се повозя с теб?
— Защо?
— Имаш нужда от помощник, а и се надявам да получа обяд като част от сделката.
— Може да се уреди.
Когато мина покрай него, за да излезе от стаята, хвана ръката й.
— Сибил, не съм приключил с теб.
— Сладур. — Тя многозначително го потупа по бузата. — Наистина сте неуморни.
После продължи по коридора и Гейдж поклати глава. Беше си го изпросил. Когато я настигна, бе извадила червило от бездънната си чанта и с безпогрешна точност го слагаше на устните си.
— Как се справяш без огледало?
— Странно, устните ми остават на едно и също място ден след ден, година след година. Ще вземеш ли лаптопа си?
— Да. — Досега не бе предполагал, че слагането на червило може да е толкова секси. — Ако работата с теб и блондинката започне да ме изнервя, ще се усамотя някъде.
— Отиди да го донесеш тогава. Влакът потегля.
Преди Гейдж да се върне, тя извади руж и сложи малко на бузите си. За секунди успя да подчертае очите си с помощта на миниатюрно огледало и молив. Докато вървяха към вратата, пръсна нещо от сребриста тубичка колкото палец на шията си. Уханието на есенна гора сякаш го сграбчи за гърлото.
Хвана я, завъртя я и потърка устни в нейните.
— Можем да допропилеем деня.
Изпита задоволство, когато усети как сърцето й трепна до неговото.
— Примамливо предложение. Много изкушаващо, но не бива. Ще трябва да се обадя на Куин и да й обясня, че няма да я взема, защото съм решила да прекарам деня гола в леглото с теб и защото това ми се струва по-интригуващо, отколкото да намерим начин да унищожим демона, който желае смъртта на всички ни. Не че няма да прояви разбиране, но все пак…
После отвори вратата и излезе на площадката.
Момчето бе приклекнало върху покрива на колата като ухилено грозно джудже. Когато зъбите му проблеснаха, Гейдж бутна Сибил назад.
— Върни се в къщата.
— За нищо на света.
Със замах, момчето повдигна ръце и рязко ги спусна като луд диригент. Падна мрак, надигна се вятър.
— Отново е просто перчене — извика Сибил. — Като по-рано горе.
— Този път е нещо повече. — Гейдж усещаше режещия вятър. Дали да се приберат вътре в знак на поражение, или да останат тук и да срещнат предизвикателството? Ако беше сам, не би се двоумил. — Моята кола е по-бърза.
— Добре.
Тръгнаха напред през вятъра, който ги тласкаше обратно. Гейдж не изпускаше момчето от очи, докато то се въртеше в луд танц над градината и извивката на пътя. Полетяха клечки, пръст и камъчета. Той се опита да я прикрие с тялото си и да я защити от най-страшното. Момчето скочи.
— Чукай кучката, докато можеш. — Думите прозвучаха още по-грозно, изречени с тънък детски глас. — Скоро ще видиш как ще я накарам да крещи от наслада и страст. Искаш ли малко още сега, кучко?
С вик на ужас, Сибил се преви надве и притисна ръце между бедрата си. Гейдж направи избор светкавично, остави я да се свлече на колене и извади ножа си. Със зловещ смях, момчето отскочи далеч и се завъртя във весело салто. Гейдж сграбчи ръката на Сибил и я изправи крака. Изражението на ужас и безпомощност го прободоха като собствения му нож.