Библиотекарите

Старият монах каза условията си по време на вечерята - искаше само покрива на плевнята над главата си, чисто сено за сламеника и храна и вода за себе си и за мулето. В замяна на тези основни нужди предложи на Клариса и семейството ѝ нещо, с което те не разполагаха и не бяха предполагали, че им липсва - личната служба на свещеник. Загатна и още нещо. Каза им, че Адам, това специално момче, държи ключа към свещеното царство, което ще превърне Лайтбърн в Божии рицари. Те щели да станат помазани на земята и достойни да седнат на Христовата маса на небето. И че той ще ги научи как да използват този ключ, за да отворят вратата на славното и благословено царство.

Бащата на Клариса дъвчеше хрущяла в края на едно агнешко ребро и слушаше напрегнато монаха. Сребърният поднос на дъщеря му бе преобърнал съдбата на семейството. Старият Лайтбърн беше извадил скъпоценните камъни и бе претопил среброто на малки дебели дискове. С парите започна да се замогва. Купи огромен брой овце и два чудесни работни коня и скоро се оказа, че е богат на добитък и беден на земя. Много копнееше за двата участъка до фермата си, които обработваше Томас Гобърн. Подобно на Гобърн, бащата на Клариса беше крепостен и плащаше наем за ползването на фермата на Робърт де Бойнтон, кралски рицар за графството. Няколко добре подбрани скъпоценни камъка за подарък на господаря му бяха осигурили издигането му и Лайтбърн се превърна във васал с право да притежава земята си. Робърт де Бойнтон дори го почете, като посети фермата и го освободи от крепостничеството, като му подаде церемониалния чим земя. Още една кесия монети го убеди да му прехвърли и земята на Томас Гобърн. С документа на господаря в ръка Лайтбърн тържествуващо събори каменната стена, която отделяше двата имота, за да могат овцете му да пасат на новите пасища, и започна да събира от Гобърн рента за правото да обработва мизерен парцел земя.

Сега Лайтбърн обмисляше предложението на свещеника. Като васал имаше задължението да се моли за душата на господаря си. На практика го правеше само на думи, но със свещеник в плевнята си можеше да извършва и истински служби! Ако Робърт де Бойнтон видеше как Чарлз Лайтбърн го почита, карайки собствения си свещеник да се моли за вечната душа на господаря му, можеше да го повиши още повече и да стане човек на лорда.

И какво беше това твърдение, че Адам, внукът тъпак, е нещо повече, много повече от онова, което се вижда на пръв поглед? Е, Лайтбърн беше готов да изслуша стария монах. Пък и защо не? Вартоломей искаше само да живее в плевнята и да бъде хранен.