Ще дойде дяволът

Подаде я на Мейър, която бръкна в чантата си, извади очила и си ги сложи.

— И казвате, че сте се сдобили с нея в Германия? — попита Харис. — В Улм?

Елизабета кимна.

— Бихте ли ни казали още подробности? — попита той. — Произходът винаги е от интерес при такива обстоятелства.

— Даде ми я съпругата на един пекар — каза Елизабета.

— Пекар!? — възкликна Харис. — Какво е правил някакъв си пекар с изключително съкровище като това?

— Били хазяи на един наемател, който починал и нямал близки роднини. Професор в университета в Улм.

Мейър изглеждаше така, все едно се мъчи да вдигне вежди, но ботоксът побеждаваше.

— А знаете ли той откъде се е сдобил с нея?

— Единствената информация, с която разполагам, е, че я е получил като подарък — каза Елизабета.

Баща ѝ се върна и почна да се извинява, че ги прекъсва. Търсел някаква статия, която копирал от някакво математическо списание — но докато ровеше в купчината на масичката до дивана, не устоя да не се включи в разговора и попита Харис:

— Какво мислите за книгата?

— Мисля, че е истинска, професор Челестино. Много запазен екземпляр.

— Струва ли нещо?

— Тате! — възкликна Елизабета.

— Смятам, че е много ценна — каза Харис. — Рядка е, наистина много рядка. Затова сме тук.

— Бих искала да науча повече за нея — каза Елизабета.

— Мога ли да попитам откъде идва интересът ви? — попита Мейър. Все още държеше книгата в скута си и сякаш не ѝ се искаше да я връща.

Елизабета се намести на стола си и приглади расото си — проява на нервност, която беше развила, когато ѝ се налагаше да говори полуистини.

— Както казах на професор Харис, работата ми засяга нагласите в църквата през шестнайсети век. Религиозните теми се преплитат в целия „Фауст“.

— Така е — каза Харис. — И споменахте, че работата ви засяга в частност разликите между текстове А и Б.

Елизабета кимна.

— Е, нека ви дам малко повече предистория, която може да ви е от полза, след което ще ви насоча към куп научни трудове по темата за по-нататъшно проучване. Кариерата ми е посветена на Марлоу. Леко съм обсебен от него всъщност.

— Не просто „леко“ — добави Мейър и стисна устни в мимолетна плоска усмивка.

— Насочих се към английската литература като студент в колежа „Корпус Кристи“, който по времето на Марлоу се е наричал „Бенет“, същия колеж, който посещавал той. И цели две години живях в стаите, в които е живял и той. Продължих с докторска степен по изучаването на Марлоу и оттогава преподавам в Кеймбридж. Предполагам, че всеки учен, който се занимава с Марлоу, си има любима пиеса, и моята по случайност е „Доктор Фауст“. Изключителна е по своя обхват и сложност и по красотата на езика. Дръжте Шекспир за вас. На мен ми дайте Марлоу.

Неканен, бащата на Елизабета се настани в едно кресло и се заслуша с интерес. Тя му хвърли смаян поглед, което беше мълчаливият ѝ начин да го попита какво прави, а той отговори с упорито нацупване — неговият начин да каже, че това е неговата къща и че може да прави каквото си поиска.