Кървав лабиринт

Нажежени до червено стоманени червеи, покрити с остри шипове, разкъсваха плътта му. Забравил всякакъв стоицизъм, Тони изкрещя. Болката намаля до пулсиращ бодеж — все едно че в бедрото му се бе промушила електрическа змиорка. Той дишаше повърхностно, през сподавени стонове.

— Всички казват, че ваденето на дренажите било най-неприятно — отбеляза дружелюбно попрезрялата медицинска сестра.

— Ох-х-х — изпъшка Тони. — Прави са.

По лицето и шията му беше избила пот. Цялото му тяло се стегна, когато той почувства раздвижването на втория дренаж.

— Само минутка. Изчакайте една минута — прошепна той.

— По-добре да ги вадя, отколкото да ги вкарвам — заяви сестрата и продължи да си върши невъзмутимо работата.

Познаването на предстоящата болка не му помогна да я понесе по-лесно. Той сви юмруци, стисна клепачи и си пое дъх. Когато крясъкът му заглъхна, познат глас подразни слуха му.

— Винаги е бил женчо — обърна се небрежно майка му към сестрата.

— Виждала съм силни мъже да плачат, когато им вадят дренажите — отвърна сестрата. — Той се държа по-добре от повечето.

Ванеса Хил потупа сестрата по рамото.

— Приятно е да се гледа как заставате на страната на болните си. Надявам се, че той не ви създава проблеми.

Сестрата се усмихна.

— О, напротив, държи се много добре. Можете да се гордеете с него, госпожо Хил.

И тя излезе от стаята.

С нея изчезна и дружелюбността на майка му.

— Имах среща с управителите на тръста „Брадфийлд Крос“. Реших, че ще е по-добре да се отбия. Какво казват лекарите?

— Ще ми поставят скоба, и ще се опитат да ме вдигнат от леглото още днес или утре. Аз настоявам да изляза от болницата до една седмица — той забеляза стъписването, което се изписа по лицето й и за миг му се прииска да я подразни малко. Но малкото момче у него се намеси и му припомни, че мигът удоволствие няма да си струва последиците. — Не се притеснявай, нямам намерение да помоля да ме закарат у вас, за да се грижиш за мен. А дори да обявя, че отивам при теб, е достатъчно само да се появиш тук, когато ме изписват. После може да ме откараш в моето жилище.

Ванеса се подсмихна иронично.

— Гаджето ще те гледа, така ли?

— За пореден път повтарям, че не съм в такива отношения с нея.

— Е, да, всъщност би било прекалено да се надявам на такъв вариант. Хубава жена, при това несъмнено и умна. Предполагам, съзнава, че може да намери нещо по-добро — тя стисна неодобрително устни. — Ти така и не наследи способността ми да привличам интересни хора — баща ти, разбира се, не влиза в сметката. Все пак всеки от нас има право поне на една грешка в живота си.