Шест години

— Не. В ресторанта на Джуди — забели още повече очи Шента. — Естествено, че в Ланфорд.

— Кога? — попитах, все още замаян.

— Постъпил преди тридесетина години. Преподавал в продължение на седем. В катедрата по политология.

— Занасяш ли се?

— Да, бе. И точно затова те викнах тук. Щото умирам да се занасям.

Взех да смятам наум. Значи, Натали е била съвсем малка, когато баща й е почнал да преподава тук. И е била още на детска възраст, когато е напуснал. Може и изобщо да не е помнела, че е живяла тук. И затова нищо не ми беше казала по въпроса. Но възможно ли е дори да не е чувала този факт? Не се ли предполага да ми беше казала „Хей, ти знаеш ли, че и баща ми е преподавал там. И то в твоята катедра“.

Сетих се и как дойде да разгледа кампуса със слънчевите си очила и с капелата; и как искаше да види колкото се може повече неща и колко замислена беше, докато се разхождахме по ливадата.

— Защо не ми го е споменавала? — попитах на глас.

— Нямам представа.

— Уволнили ли са го? И къде са отишли оттук?

Тя само вдигна рамене.

— По-добре би било да попиташ защо майка й се е върнала към моминското си име.

— Моля?

— Баща й се е казвал Арон Клайнър. Ейвъри е моминското име на майката на Натали. Тя е почнала да го използва наново не само за себе си, но променила и фамилните имена и на Натали, и на Джули.

— Чакай, чакай. Кога, казваш, е починал баща й?

— Тя и това ли не ти е споменала?

— Останал бях с впечатлението, че е било много отдавна. А може това, че е починал, да е било и причината да напуснат кампуса.

— Съмнявам се, Джейк — засмя се Шента.

— Защо?

— Защото точно тук нещата започват да стават интересни. Точно по това татенцето прилича на своята дъщеричка.

Дума не обелих.

— Никъде не е записано, че изобщо е умрял.

— Къде е тогава? — преглътнах.

— Каквато дъщерята, такъв и бащата, Джейк.

— Какво, по дяволите, означава това? — Но май вече почвах да се досещам.

— Потърсих да открия къде се намира сега професор Арон Клайнър — каза Шента. — И познай какво установих?

Замръзнах в очакване.

— Точно така: нищичко, хич, въобще, кръгла нула. Откакто е напуснал Ланфорд преди четвърт век, професор Арон Клайнър не е оставил след себе си абсолютно никаква следа.