Под напрежение

— Та взе че го пречука — подсказа Уин.

— Направих му гарота с рибарско влакно — кимна Франк. — Каквото много рядко ползвам. Насмалко да му отрежа главата. Но не смяташ, че е по моя вина, надявам се.

— Може ли изобщо човек да изпита подобни съмнения — разпери ръце Уин.

Франк пак се разсмя прекалено силно.

— Благодаря ти за посещението.

— Да. Чудесно си побъбрихме.

Франк се посмя още малко.

Просто му се приказва, пак си рече Уин. Колко е жалък всъщност. Някогашният едър като канара мъж се беше пречупил, а Уин тъкмо от това смяташе да се възползва.

— Каза, че Хърман имал вид на джентълмен. Че изглеждал по-благопристоен от теб.

— Да. И?

— Би ли навлязъл в малко повече подробности?

— Че ти нали беше жив свидетел как стояха нещата между мен и Хърман. Хърман искаше да има вид на човек, който уважава законите. Да го канят по изискани партита и да членува в стари клубове за голф като твоя. Затова и се обзаведе с оня хубав офис в многоетажната ти сграда в центъра на града. Влагаше мръсни пари в законни бизнеси и по тоя начин се стремеше да ги изпере. Така че накрая Хърман реши да не се занимава с нищо друго, освен с хазарт и лихварство. Познай защо.

— Защото при тях насилието е по-малко? — предположи Уин.

— Изобщо не позна. При принудителното събиране на дългове насилие има колкото щеш. — Франк Ейк се приведе напред и Уин усети гнилия му дъх. — Хазартът и лихварството му се струваха законни дейности. Казината се занимават с хазарт и са законни. Банките отпускат заеми и са законни. Кое можеше да му попречи и той да прави същото?

— А ти?

— Аз се занимавах с останалото. Курви, дрога и прочее. Но едно ще ти кажа: хиена да осмуча, ако „Золофт“ не действа по-страхотно и от кокаина. А пък за това, че проституцията била незаконна, хич не ме и зачеквай. Та тя е най-старата професия. Пък и, като се замислиш, има ли мъж, който да не си плаща за секса по един или друг начин?

Уин реши да не спори.

— Та кажи сега за какво си дошъл — усмихна се Франк, но усмивката му продължаваше да действа обезпокоително. За колко ли хора тази усмивка е била последното, което са видели, преди да умрат, запита се Уин. — Или, ако трябва да бъда по-точен: в чий задник си е наврял пръста тоя път Майрън?

Време беше да сложи картите на масата.

— На Еван Крисп.

— Не думай! — ококори се Франк.

— Да.

— Майрън се е спречкал с Крисп?

— Точно така.

— Крисп е почти толкова смъртоносен, колкото си и ти — каза Франк.

— Поласкан съм.

— Значи срещу Крисп сте тръгнали, а? Интересно зрелище ще е.

— Ще ти изпратя дивидито.

Нещо тъмно пробяга по лицето на Франк.