Хоук и Фишер [bg]

— Как ли го размахва. Не е по силите ми, дори ако го хвана с две ръце — каза накрая той.

— Вероятно би могъл, ако имаше железни мускули като неговите — предположи Фишър.

— Вероятно. — Хоук постави отново меча в ножницата и го пусна върху леглото. После дълго оглежда разтуреното легло с отхвърлени настрана чаршафи и кисело се усмихна. — Поне някой е дремнал малко тази нощ.

— Радостите на едно несмутено съзнание — каза Фишър, преглеждайки чекмеджетата на тоалетната масичка.

— Откри ли нещо? — попита Хоук.

— Не. А ти?

— Не. Започвам да мисля, че не бих разпознал нито една улика дори да ме боде в очите.

Те провериха всички обичайни места, но не откриха никакво оръжие на престъплението нито изцапани с кръв дрехи.

— Нека прегледаме следващата стая — предложи Хоук. — Тя е на Доримънт, нали?

— Да.

Стаята беше спретната и чиста, а леглото не беше използвано. Те огледаха навсякъде, но не откриха нищо.

— Бих могла да върша това и докато спя — отбеляза с отвращение Фишър. — Така не бих го вършила, само ако бях още малко по-уморена.

— Само още две стаи и можем да смятаме работата за деня за свършена — опита се да я ободри Хоук.

— Имаш предвид за нощта.

— Все едно. Следващата стая е на семейство Хайтауър.

— Добре, нека я разбутаме.

Хоук тихо се засмя.

— Ставаш отмъстителна.

— Какво искаш да кажеш със „ставаш“?

Стаята на Хайтауър беше спретната и чиста, а леглото не беше използвано. Хоук и Фишър обърнаха помещението с главата надолу, но не откриха нищо. Те съзнателно оправиха бъркотията, която бяха причинили, и преминаха към последната стая с чувство за добре изпълнен дълг. Това чувство се засили още повече, когато обичайното претърсване извади наяве малко дървено ковчеже, мушнато под възглавницата на Визидж. Хоук внимателно извади ковчежето и го постави в средата на разтуреното легло. То бе с дължина около един фут и дълбочина четири инча. Бе изработено от тъмножълто дърво, което бе непознато и за двамата. Върху капака бяха гравирани загадъчни заклинания и йероглифи, които продължаваха отвъд ръбовете и надолу по страните. Хоук посегна да го отвори, а Фишър хвана ръката му.

— Аз не бих опитала с ръка. Едно ковчеже на магьосница би могло да съдържа клопка с всякакви видове магии.

Хоук кимна сдържано. Фишър измъкна кама от горната част на ботуша си и предпазливо пъхна върха на острието в тесния процеп между кутията и капака. После пое дълбоко въздух, отвори го с рязко движение и бързо отстъпи назад. Не се случи нищо. Хоук и Фишър пристъпиха напред, за да погледнат в ковчежето. Вътре имаше половин дузина кокалени талисмани, две къдрици тъмна коса, всяка от тях завързана със зелена панделка, и няколко снопчета от нещо, което изглежда бяха изсушени билки. Фишър взе едно от снопчетата и предпазливо го помириса. Миришеше като прясно окосена трева. Тя го пусна обратно в ковчежето.