В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
Да, лица!
Сутиенът върху гърдите на бременната беше направен от лица! Малки, овални личица. Одрани детски личица!
Пег затвори очи, стискайки клепачите си.
Чарли издърпа краката й напред. Тя се засмъква и одраска болезнено гърба си от неравния ствол на дървото. Помисли си, че ръцете й ще се откъснат от тялото. Отвори очи и видя Чарли надвесен над нея, а краката си — метнати върху раменете му. Почувства устните му върху своите. Езикът му се плъзна в устата й.
— Не!
— Какво правите на майка ми? — закрещя Джени. — Спрете! Проклети да сте! Ще ви убия!
Едно дебело момиче откъм нейната страна запрати по нея копие. То се заби над главата й.
Джени се вгледа в четиримата, които се приближаваха. От тях само един изглеждаше нормален — момче, не по-голямо от нея. Беше русо и голо. За миг си помисли, че това е Тими. После си спомни какво направи с Тими и почувства задоволство. Ако й се открие възможност, ще убие и това момче.
Но другите…
Дебелото момиче, хвърлило копието, беше без коса, с мъртвешко бяла и блестяща слузеста кожа.
Още една жена притичваше след тях. Тя накуцваше. Приличаше на кънкьорка — беше превита в кръста, а едната й ръка беше извита зад гърба. Младото й лице беше изкривено така, сякаш невидими пръсти го дърпаха на една страна. Големите й гърди бяха толкова увиснали, че коленете й ги замитаха, докато тичаше.
Последен се зададе силно окосмен мъж. Провираше се като гущер през високата трева с помощта на мощните си ръце, тъй като краката му безпомощно се влачеха след него.
Джени се присви, когато майка й изпищя:
— Не! НЕ!
Тогава момчето достигна до нея. Пъхна острието на ножа в яката на блузата й и дръпна силно. Дрехата се разкъса.
— О-о-о! — изпъшка дебелото момиче.
Бутна момчето настрана. Широко разтвори блузата и се притисна до Джени. Кожата й беше мазна и лепкава. Облиза устните на Джени, докато с ръката спускаше ципа на панталоните й.
Джени заби коляно в мекия й корем. Момичето падна, опитвайки се да поеме въздух. Момчето се изсмя.
Приведената жена се приближи на свой ред и започна да души с муцуната си корема на Джени.
Джени се опита да й нанесе удар с коляно, но човекът гущер я бе хванал за глезените.
Приведената жена въздъхваше, докато облизваше корема й. След това я захапа.
Човекът гущер пък я захапа за бедрото.
Дебелото момиче се изправи. Целуна я. Застиска гърдите й.
Джени закрещя неистово.
Тридесет и четвърта глава
Нийла отвори очи. Лежеше на една страна, притисната до Джони. Лицето й докосваше голите му гърди. Чувстваше се като че ли бе спала дълго време. Бризът галеше кожата й на топли вълни.
Вятърът го нямаше преди. Явно се бе появил с наближаването на вечерта.
Нийла се обърна по гръб. Сянката на къщата се бе удължила.
— О, Господи! — възкликна тя. Обърна се към Джони. — Времето доста е напреднало.
— Остават още около два часа.
— Не искам да тръгваш. Не и без мен.
— Тук ще бъдеш в безопасност.
— Не ме е грижа дали съм в безопасност или не. Искам да бъда с теб.
— Ами… ще видим. Аз просто…
— Хей, вие там! — провикна се Шери през стената. — Най-добре ще е да дойдете насам!
— Ей сега — извика в отговор Джони.
Нийла седна. Не погледна към стената. Цял следобед избягваше да го направи. Ако Шери наблюдаваше отново, то тя не искаше да знае това.
Двамата с Джони се облякоха. Заобиколиха бързо къщичката и влязоха през отворената врата.
Корделия седеше на пода.
— Иска да ни съобщи нещо — обясни Шери.
— Да — каза Корделия. — Затова и ме изпратиха. Те искат да излезете.
— Каква изненада!
— Ако излезете, няма да ви убият.
— Разбира се — обади се Шери — Обзалагам се, че е така.
— Да, вярно е. Ще можете да се присъедините към тях. Няма да ви убият.
— А защо няма да ни убият? — попита Нийла.
— Те се нуждаят от вас… Имат лоша раждаемост.
— Те ни искат, за да раждаме бебета?
— Да.
— Ами Джони? Той едва ли е способен да…
— Той също може да дойде.
— Говори само истината — предупреди я Джони.