Летен прилив

Системите на фейджите за отклонение са влезли в широка употреба през Е. 2103 и сега са стандартна техника за изследване на Строителите.

Физическо описание: Всички фейджи са външно еднакви и вероятно вътрешно подобни, макар функционално да са различни. Никакъв сензор (или изследовател) не се е върнал от вътрешността на някой фейдж.

Всеки фейдж има формата на сив, правилен додекаедър25 със страна четиридесет и осем метра. Повърхността е с груба структура, със сензори за маса по периферията на всяко лице. В центъра на всяко лице може да бъде отворено гърло, което да погълне обекти с радиус до тридесет метра и неограничена дължина. (През Е. 2238 Сойер и Скропа подали на фейдж твърд каменен силициев фрагмент от дендритен артефакт с цилиндрично напречно сечение и радиус двадесет и пет метра. Със скорост на поглъщане един километър на ден били погълнати четиристотин двадесет и пет километра от материала, отговарящи на цялата дължина на фрагмента. Не била открита никаква промяна в масата на Фейдж нито някакво друго изменение в неговите физически параметри.)

Фейджите могат самостоятелно да се движат със средна скорост от един или два метра за стандартен ден. Никога не е наблюдавано някой фейдж да се движи със скорост по-голяма от един метър на час по местната координатна система.

Предполагаема цел: Неизвестна. Дали това се дължи на факта, че фейджите са били открити заедно с над триста от над хиляда и двестате известни артефакти и поради това всякаква връзка със Строителите е под въпрос? Те се различават по размер и брой от всички други конструкции на Строителите.