Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Устните й докоснаха неговите, но кичур коса застана на пътя между тях. Понечи да посегне и да го отстрани, но усети, че се залюлява и пада по гръб.
Той се стовари до нея, пъхна ръка под полите на роклята и прокара длан по вътрешната страна на бедрото й. Кичур влажна, тъмна коса застана на челото му. Бялата му тениска бе станала прозрачна от дъжда и Рейчъл можеше да види плътта под нея. Пръстите му докоснаха копринения чатал на бикините й.
— Ти си толкова мека — прошепна той.
Рейчъл лежеше полугола върху високата, мокра трева и би трябвало да й е студено, но всъщност цялата гореше. Загуби дар слово, когато той започна да я дразни през копринената материя на бикините й, като едва-едва докосваше мястото, където най й се искаше да бъде докосвана.
— Прекалено много дрехи — успя да каже тя, сграбчвайки мократа му тениска в едната си ръка.
— И аз същото си помислих.
Дори и когато отново се изправиха на колене, той продължи да я докосва и да я гали. Краката й останаха разтворени, а дишането й все повече се учестяваше. Тя издърпа тениската от джинсите и изхлузи влажната тъкан нагоре през главата му.
Гейб пъхна пръста си под отвора на бикините й и го плъзна вътре в нея.
Тя изпъшка и се притисна към него.
— Не се мърдай — прошепна той.
След това изкара пръста си навън, направи няколко кръгови движения и отново влезе в нея. Отново го отдръпна. Последва това влудяващо въртеливо движение. Още едно влизане.
— О, не… — изстена тя.
Той постави ухото й между устните си и я накара да застане неподвижно, като някакво огромно мъжко животно, което държи женската си в едно положение, докато се наслади на удоволствието си.
Рейчъл опипом намери копчето на джинсите, нетърпеливо разкопча ципа, пъхна ръката си вътре и го сграбчи страстно.
Сега той бе този, който простена.
— Не…
Гейб отдръпна леко пръста си и след това го заби още по-навътре.
— Не… — изпъшка тя и продължи да го гали.
Те потръпнаха едновременно, всеки на ръба на пропастта, но без все още да са готови да се хвърлят в нея.
Той отдръпна ръката си. И тя отдръпна ръката си.
Изправиха се едновременно и той й позволи да приключи със свалянето на дрехите му. Направиха си легло от роклята, джинсите и тениската. Той събу жълтите й миниатюрни бикини и ги хвърли върху останалите дрехи, след това се отдръпна крачка назад, за да я огледа. Дъждът формираше малки поточета, които се стичаха по раменете й и между луничките по гърдите й.
Докато Гейб се беше втренчил в нея, тя също не си губеше времето. Гръдният му кош бе изтъкан от мускули вследствие на усилната физическа работа, коремът му бе плосък и също мускулест. Дъждът матираше растителността по слабините му, като по този начин правеше ерекцията му да изглежда още по-внушителна. Повече не можеше да се сдържи да не го докосне.
— Недей да бързаш — той пое дълбоко въздух и гласът му стана малко по-дрезгав. — Давам ти цели пет секунди.
Отпусна й повече, макар и не много повече, след което тя отново почувства, че пада назад, докато Гейб я полагаше на импровизираното легло, направено сред влажната трева на Каролина.
Той разтвори краката й и Рейчъл знаеше, че се готви да направи нещо много нестандартно. Докато вдигаше краката й нагоре, тя затвори очи в очакване.
— О, Бонър, моля те не ме разочаровай…
— Това, което ще направя, е много хубаво — прошепна той с почти прилепени към вътрешната част на бедрото й устни.
— Ааах…
Тя не бе очаквала, че Гейб ще се бави толкова, докато разтваря краката й, докато я разглежда, докато я докосва тук и там с пръст, с устни, с език… Когато почувства първото леко проникване, тя започна да стене.
Гейб разбра и не спря дотам. Тя започна цялата да се тресе.
Когато започна да се възстановява, почувства, че очите й се изпълват със сълзи.
— Благодаря, Бонър — прошепна тя.
— За мен беше удоволствие.
Той посегна да си вземе портфейла, който бе изпаднал от джоба на джинсите му, но тя го хвана за ръката.
— Не още, моля те.
Той изсумтя и отново легна до нея. Харесваше й това, че той явно бе готов да й предостави инициативата и сега тя бе тази, която докосваше и разучаваше, задоволявайки любопитство, което датираше от години.
Без никакво предупреждение в един момент тя отново се озова по гръб. Той бе прибрал портфейла си и прошепна в ухото й: