Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
— От другата страна вече не се забелязва нищо — усмихна се Махмут.
Смит бе впечатлен.
— Добре измислено, по дяволите… какво е това място всъщност?
— Скривалище, полковник, обикновено скривалище — тайна квартира, както го наричат някои разузнавачи. Гладен ли сте?
— Цял вол мога да изям — закани се американецът.
— Жалко за онези раци, дето ви ги носех в стаята — усмихна се другият и отвори врата.
Влязоха в съседна стая с дълга маса, микровълнова печка и хладилник. Махмут посегна към него, но в следващата секунда ръката му замръзна във въздуха. Нейде наблизо забумтяха тежки стъпки, закънтяха мъжки гласове, обсъждайки нещо на висок глас. Изглежда, хората на ДОБ бяха попаднали по следите им и се намираха в съседно помещение.
— Не се безпокойте, полковник, няма да намерят дупката в стената — прошепна Махмут. — Ще свикнете с тези шумове. Намираме се на друго място, в лунтан, различен от онзи, където са те…
Прекъсна го шумът на силни удари по дървена врата и гневни гласове. Звукът обаче идваше отвън, а не от допиращото се помещение. Сега хората бяха извън сградите.
— Какво става…? — заекна Смит.
Здрави юмруци блъскаха по дъски, които бяха само на метри разстояние от двамата.
Махмут се засмя беззвучно и отвори хладилника.
— Сядайте на масата, полковник. Няма да ни намерят, бъдете уверен.
Стъпките и вбесените гласове бумтяха обезпокояващо, на Смит му се струваше, че стените всеки миг ще се разтворят и китайските агенти ще влязат. А домакинът извади съдове с храна и ги постави в микровълновата печка, сетне със заразително спокойствие се настани на масата и с още по-широк жест отново подкани американеца.
— Повярвайте ми, полковник, няма от какво да се безпокоите.
Междувременно храната се затопли, Махмут я поднесе, от хладилника извади две бири, от шкаф — чаши. Шумотевицата продължаваше и Смит все още нервничеше, макар че бе гладен като вълк. Седна срещу Махмут и погледна пивото — кафяво, нюкасълско, налято в типични британски халби.
— Хайде наздраве и на добър час — вдигна чаша Махмут и подмигна.
Забавляваше го безпокойството на Смит.
— Е, какво пък, наздраве — примири се американецът и отпи голяма глътка.
Глава единайсета
Махмут остави халбата, изтри пяната от мустаците.
— Повече доверие трябва да ни имате, полковник. Тази квартира е толкова безопасна, колкото и всяка друга, дето използва вашето ЦРУ.
— Какво означава множественото число? Кои сте вие! И защо имаш две имена? Едното китайско, а другото ми звучи направо непознато.
— Защото китайците твърдят, че родината на моя народ е в Китай. Следователно трябвало да имам китайско презиме и да бъда китаец. А „ние“… това сме ние, уйгурите. Лично аз съм уйгур, родом от Синдзян. Всъщност уйгур съм наполовина, обаче това е подробност, която засяга само родителите ми. Истинското ми име си е Ашгар Махмут. А на изхода на метрото вас ви нарекоха полковник Смит. Очевидно имате военна подготовка. А други имена имате ли?
— Джон. Джон Смит се казвам и съм лекар и учен, който е и офицер. Но кажете ми, за Бога, какво е това уйгур?
Махмут отпи от халбата и се усмихна кисело.
— Ах, вие, американците. Какво да ви кажа? За света знаете толкова малко, и за човешката история също… дори и за своята собствена, нали? Чаровни, енергични, прагматични и… невежи. Това сте вие — янките. Разрешете ми да ви ограмотя.
Смит се усмихна и също отпи.
— Е, добре, слушам те. Целият съм слух, дето има една приказка. Не се обиждам от казаното.
— Много джентълменско от ваша страна, полковник — рече Махмут и при следващите думи в гласа му прозвуча неприкрита гордост: — Уйгурите са древна тюркска етническа група. Прадедите ни са живели в пустини, планини и степи — в източните части на Централна Азия. И това е било много отдавна — още преди вашия Христос. Във време оно, дето се казва, много, много години преди китайците да са събрали смелостта да излязат от източните речни долини и да се преселят. Ние сме далечни братовчеди на монголите и малко по-близки братовчеди на тюркските племена, на узбеки, киргизи, казахи. Някога сме имали огромни и силни държави — истински империи, както в днешно време жадувате да имате вие, американците.
Изправи се и драматично завъртя ръка над глава, сякаш държи извит ятаган.