Престъпен ум

Изведнъж, докато кашляше отчаяно, тя почувства остра, мъчителна болка.

Едва след няколко секунди изтощеното ѝ тяло най-после определи източника. Идваше от дясната ѝ ръка.

Осъзна, че седи на някакъв твърд и страшно неудобен стол. Китките ѝ бяха завързани зад облегалката на стола, а глезените — за краката му. Цялата беше мокра, обляна в пот. Опита се да вдигне главата си, която беше клюмнала на гърдите ѝ, и движението разпрати вълни на гадене в стомаха ѝ.

Не можеше да определи какво осветява стаята, може би лампа в ъгъла или стара крушка, окачена на тавана, но каквото и да беше, обливаше помещението в слабо жълтеникаво сияние. Очите ѝ най-после се отместиха надясно и се помъчиха да се съсредоточат върху ръката ѝ и източника на болката. Все още беше зашеметена и чак след минута зрението ѝ се проясни и мъглата се разсея. И в същия миг сърцето ѝ се изпълни с ужас.

— Боже мой. — Думите се отрониха неволно от устните ѝ.

Огромно парче кожа липсваше от ръката ѝ — от рамото чак до лакътя. Виждаше се само окървавена плът. За миг ѝ се стори, че раната е жива. По ръката ѝ се стичаше кръв, капеше от пръстите ѝ върху бетонния под и образуваше голяма тъмночервена локва до стола.

Сюзън извърна глава и повърна в скута си. Усилието я накара да се почувства още по немощна и замаяна.

— Съжалявам за това, Сюзън — чу се познат глас. — Никога не си можела да понасяш вида на кръв, нали?

Тя се закашля няколко пъти и се опита да изплюе противния вкус на повърнато от устата си. Очите ѝ се насочиха напред и най-после се фокусираха върху фигурата, която стоеше пред нея.

— Лушън… — едва доловимо промълви Сюзън.

В съзнанието ѝ проблеснаха образи от изминалата вечер в Рокерския клуб. После си спомни, че седеше в колата на Лушън… гневния му поглед. И след това — нищо.

— Какво… — Не можа да довърши изречението. Гърлото ѝ беше твърде крехко, за да произведе звуци. Очите ѝ отново се стрелнаха инстинктивно към дясната ѝ ръка и тялото ѝ се разтрепери.

— О — безразлично каза Лушън и протегна ръка зад себе си, — не се тревожи за това. Мисля, че това грозно нещо няма да ти липсва.

Той ѝ показа голям стъклен буркан, пълен с бледорозова течност. Вътре плаваше нещо. Сюзън присви уморените си очи, но пак не разбра какво е.

— О, съжалявам — рече Лушън, виждайки смущението ѝ, и бръкна в буркана с ръката си с ръкавица, за да извади плаващия предмет. — Позволи ми да ти покажа. Сега краищата са се сгърчили малко. — Той ги изглади и разпъна мокрото парче кожа, което беше одрал от ръката ѝ преди по-малко от час. — Татуировката е отвратителна, Сюзън. Нямам представа защо си мислеше, че е страхотна.

В устата на Сюзън отново се надигнаха киселини и тя пак започна да се дави и да кашля отчаяно.

Развеселен, Лушън изчака пристъпа да свърши.

— Но мисля, че ще стане чудесен сувенир — продължи той и кимна два пъти. — И знаеш ли какво? Наистина смятам да се пробвам като колекционер. Искам да видя как ще се почувствам. Да проверя теорията за това. Какво ще кажеш?