Кралица на сенките

Извади ножа, скрит в подплатата на сивата ù пелерина. Стражът се свлече на земята, стиснал разпореното си от ухо до ухо гърло. Елин веднага се завъртя към Едион, свали дългата верижка на Окото от врата си и я нахлузи през неговата глава. Отвори уста да каже нещо, но той я предвари:

– Мечът.

Чак тогава Елин забеляза оръжието, изложено на показ зад разглобения стол.

Мечът на Оринт.

Мечът на баща ù.

Досега бе твърде съсредоточена върху Едион, стражите и танцьорките, за да осъзнае какво стои пред нея.

– Стой до мен! – нареди му в отговор, грабна меча от стойката и го пъхна в ръцете му.

Нямаше време да се замисля за тежестта му или как изобщо се е озовал там. Просто сграбчи Едион за едната китка и хукна по платформата към прозорците, където уплашените гости крещяха от ужас, а стражите се мъчеха да ги подредят в редица.

Часовниковата кула издрънча за девети път. Щеше да разкопчае ръцете на братовчед си в градината, не биваше да остават нито секунда повече в задушаващия дим.

Едион залиташе, но се придържаше близо до нея. Елин скочи от платформата право в гъстата мъгла, където Бруло я беше предупредил, че ще намери двама стражи. Единият загина с кинжал в гръбнака, а другият посрещна стоманата с врата си. Тя стисна здраво дръжките на ножовете, хлъзгави от кръвта, която покриваше и всеки сантиметър от тялото ù.

Едион скочи до нея, хванал меча с две ръце, и коленете му поддадоха. Беше ранен, макар и не видимо. Уверила се беше в това, докато си проправяше път през тълпата, променяйки облика си по съвет на Лизандра. Бледината по лицето му и затормозеното му дишане не се дължаха на страх. Бяха го ранили.

А тази мисъл увеличи многократно желанието ù да ги изтреби.

Тълпата се изнизваше бавно през вратите към вътрешния двор, какъвто беше и планът. Само изкрещя „Огън! Огън!“ и писъците придобиха неистов характер.

Гостите започнаха да трошат прозорци и стъклени врати, стъпквайки всеки, паднал на земята. Някои търчаха с кофи и плискаха вода, за да угасят несъществуващите пламъци, но успяваха единствено да отмият Знаците на Уирда по праговете.

Пушекът се изливаше на талази в градината. Елин накара Едион да наведе глава и го забута през блъсканицата от паникьосани придворни и слуги. Когато най-сетне излязоха от шумната месомелачка, слънцето я заслепи.

Едион вдиша рязко през зъби. Дългите седмици в тъмницата навярно бяха съсипали очите му.

– Просто се дръж за мен – рече Елин и сложи голямата му ръка върху рамото си. Той я стисна силно и двамата си запробиваха път през побеснялата тълпа, докато накрая не излязоха на чистия въздух в двора.

Часовниковата кула отброи дванадесетия си, последен удар, а Елин и Едион се озоваха пред редица от шестима стражи, заприщили пътя към живия плет.

Елин се изтръгна от хватката на братовчед си и той изруга, видял, макар и със затруднение, какво стои между тях и изхода.