Към небето

— Това е, Дърдорко. Страхотно.

— Не обещавам нищо — продължи той. — Може би ако им задавам подходящите въпроси, мога да ги накарам да ми покажат как да поправя някои части на Ем-бот. Трябва обаче да се справя, без да събудя подозренията им. И пак ще имаме нужда от резервни части. Поне един бустер с нормални размери.

— Аз все някак ще намеря.

— Само не ми казвай откъде ще го вземеш — повиши глас той. — Може би когато цялата тази работа гръмне, ще мога с чиста съвест да заявя, че не знам нищо за каквито и да било кражби, които ти си извършила.

— На малка емблема на енергийната матрица пише „Собственост на семейство Уейт“ — обади се услужливо Ем-бот. — Изглежда е била изтръгната доста неумело от малко шаси. Със син цвят, ако мога да съдя по издрасканата боя в ъгъла.

Дърдорко въздъхна.

— Колата на Джорген? Ти сериозно ли?

Насилих се да се усмихна.

— Стажът ще ми отнема доста време всеки ден — предупреди той и потри брадичка. — Но ще мога да посветя останалата част от времето си на това, ако се налага. Ще трябва обаче да измисля нещо за пред родителите си.

— Кажи им, че стажът изисква много време — предложих. — И че ще отнема по-голямата част от времето ти.

— Но — намеси се отново Ем-бот — това не е вярно, нали?

— Не — отвърнах. — Но на кой му пука?

— На мен — натърти машината. — Защо ти трябва да говориш нещо, което не е истина?

— Ти можеш да симулираш чувства — продължих, — но не и лъжи, така ли?

— Изглежда… някакъв код ми липсва — подчерта Ем-бот. — Интересно. Я, какви интересни гъби!

Намръщих се, след това погледнах настрани, където Кръвожадния се беше качил на една скала.

— Ангели небесни — подхвърли Дърдорко. — Откачени неща има тук, близо до повърхността. — Той потръпна. — Можеш ли… да направиш нещо с това нещо?

— Това нещо се казва Кръвожадния — представих му аз охлюва, — и той е моето талисманче. Не го наранявай, докато ме няма. — Наведох се и си взех раницата. — Трябва да вървя в час. Ти надолу ли ще се отправиш?

— Не — отвърна той. — Предположих, че може и да не се върна известно време, затова написах на нашите бележка, в която казах, че отивам на среща с работодатели. Те ще решат, че съм станал преди тях. Ще си тръгна по-късно — искам преди това да прегледам кабелите.

— Супер — съгласих се аз. — Ако си още тук, когато се връщам вечер, ще ти помагам с ремонта. Ако ли не, оставяй ми бележки, в които да пише как да ти помогна. — Поколебах се. — Не забравяй, аз съм малко тъпа в тези неща. Така че най-добре да ми даваш лесни — но дразнещи — задачи.

Дърдорко се усмихна отново, настани се на един камък и погледна Ем-бот. Очите му грееха както по времето, когато започнахме да обмисляме как да станем пилоти. Когато го видях така запален, за пръв път си казах, че тази работа може и да се получи. Незнайно как, но планът можеше да проработи.