Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Кагаширо през смях извика:
— Сигурно е някой от хората на Коджиро. Може би си мисли, че сме помощници на Мусаши и сега сме се събрали на тайна среща за определяне на стратегията му. Избяга, преди да успеем да видим кой е.
— Може да се очаква това от хората на Коджиро — обади се един от мъжете.
Настроението на всички остана все така весело, но Мусаши реши да си тръгва. Не би искал да направи нещо, което по-късно може да навреди на тези хора. Той им благодари искрено за вниманието, остави ги да се веселят и безгрижно се изгуби в тъмнината.
Поне изглеждаше безгрижен.
Когато Нагаока разбра, че са пуснали Мусаши да си тръгне, върху домашните му се изля леден гняв. Но все пак успя да се овладее и едва на следващата сутрин изпрати хора да го търсят.
Не след дълго пратениците се върнаха и му докладваха, че не могат да го открият — нямаха и представа къде би могъл да е. Белите вежди на Садо тревожно се повдигнаха.
— Какво ли може да му се е случило? Да не би…
Не искаше да си го помисли.
На същия ден, дванадесети, Коджиро се отби в крепостта и бе приет топло от господаря Тадатоши. Пийнаха по чашка саке, след което Коджиро си тръгна в чудесно настроение, яхнал любимото си пони.
До вечерта градът пламна от слухове.
— Мусаши сигурно се е изплашил и е избягал.
— Без съмнение, изпарил се е.
През нощта Садо не можа да заспи. Опита се да си внуши, че това просто не е възможно. Мусаши не е такъв човек. При все това възможно е дори и най-смелият воин да не устои при голямо напрежение. Страхувайки се от най-лошото, Садо си помисли, че ако Мусаши, когото самият той бе препоръчал, се е изплашил, то той, Садо, ще трябва да си направи сепуку. Това беше единственият достоен изход.
Ясната свежа утрин на тринадесети, го завари в градината. Разхождаше се с Йори и непрекъснато си повтаряше:
— Възможно ли е да съм се излъгал? Нима грешно съм го преценил?
— Добро утро, господине — на страничната врата се появи умореното лице на Нуиносуке.
— Откри ли го?
— Не, господине. Никой от съдържателите на странноприемници в околността не е виждал човек, който да отговаря на неговото описание.
— Провери ли в храмовете?
— И в храмовете, и в доджото, и навсякъде, където се събират ученици по бойни изкуства. Магобейноджо с хората си цяла нощ е бил навън и…
— Те още не са се върнали.
Садо сбърчи чело. През свежо зелените клони на цъфналите сливи му се мерна синьото море. Имаше чувството, че вълните се разбиват право в гърдите му.
— Нищо не разбирам.
— Никъде го няма, господине.
Хората, изпратени да го търсят, се завръщаха един по един, уморени и разочаровани. Събраха се на терасата и въпреки гнева и отчаянието си, се опитаха да обсъдят положението.
Кинами Кагаширо, който беше минал покрай къщата на Коджиро, видял няколкостотин негови поддръжници да се събират пред вратата. Входът бил украсен със знаме с изобразен върху него герб във формата на тинтява. Срещу мястото, откъдето щял да се появи Коджиро, бил поставен златен щит. На зазоряване почитателите му се разделили на три групи и отишли да се помолят за неговата победа в три от главните светилища.
В същото време в къщата на Садо цареше дълбоко униние. Особено потиснати бяха мъжете, които познаваха бащата на Мусаши. Те се чувстваха измамени. Ако Мусаши наистина е избягал, как щяха да погледнат в очите своите познати, били те самураи или не.
Щом Садо ги освободи, Кагаширо се зарече:
— Ще го открием това копеле! Ако не днес, то все някога ще го открием! И тогава ще го убием.
Садо се върна в стаята си и, както обикновено, запали малко тамян в кадилницата. Но Нуиносуке долови в бавните му движения някаква особена тържественост. „Той се подготвя“, помисли си, опечален от случилото се.
В този момент Йори, който стоеше в един ъгъл на градината, вперил поглед в морето, се обърна и попита:
— Видяхте ли в къщата на Кобаяши Тародзаемон?
Нуиносуке инстинктивно долови, че момчето е на верен път. Никой не се беше сетил да погледне там, макар че Мусаши би избрал точно такова място, ако иска да се скрие от чужди погледи.
— Момчето има право — възкликна Садо със светнало лице. — Колко сме били глупави преди! Веднага пратете някой да провери!
— И аз ще отида — каза Йори.
— Може ли да го взема?
— Да, нека дойде с теб. А сега побързайте… Не, почакайте малко.
Той драсна набързо една бележка и каза на Нуиносуке какво пише в нея: „Сасаки Коджиро ще пътува до острова с лодка, осигурена му от господаря Тадатоши. Ще пристигне преди осем. Все още можете да успеете. Предлагам Ви да дойдете тук и да се подготвите. Ще Ви предоставя лодка, която да Ви откара към бляскавата Ви победа.“