Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— А аз? А децата ти? — извика нещастната жена.
— Ти — каза Дантон, — както го каза, ще умреш. И няма да те обвинят, че си била моя съучастница, защото ще те е убило моето престъпление. Колкото до децата ми, те са синове — един ден ще станат мъже и, бъди спокойна, ще имат смелостта на баща си и ще носят името на Дантон с вдигната глава или пък ще бъдат слаби и ще ме отрекат. Толкова по-добре! Слабите не са от моята порода и в такъв случай аз предварително се отказвам от тях.
— Но поне поискайте тази власт от Събранието — провикна се Жилбер.
— Мислите ли, че съм чакал вашия съвет? Изпратих да търсят Тюрио, изпратих да търсят Талиен. Жено, виж дали са тук. Ако са дошли, нека Тюрио да влезе.
Госпожа Дантон бързо излезе.
— Ще опитам щастието си пред вас, господин Жилбер — каза Дантон, — вие ще ми бъдете свидетел пред потомството за направените усилия.
Вратата отново се отвори.
— Ето го гражданина Тюрио, мой приятел — съобщи госпожа Дантон.
— Ела тук! — каза Дантон, протягайки широката си ръка на онзи, който играеше ролята, която адютантът играе при един генерал. — Ти каза един ден нещо възвишено от трибуната: „Френската революция не е само наша. Тя принадлежи на света и ние дължим отчет на цялото човечество!“ Е, добре, ще опитаме едно последно усилие да опазим тази революция чиста.
— Говори — каза Тюрио.
— Утре, при откриването на заседанието, преди да е започнала каквато и да било дискусия, ще поискаш ето това — да се увеличи на триста души броят на общия съвет на Комуната, така че по този начин, запазвайки старите членове, направили 10 август, да ги унищожат чрез новите. Ще учредим на твърда основа представителството на Париж. Ще разширим Комуната, но ще я неутрализираме — ще увеличим числеността й, но ще променим духа й. Ако това предложение не мине, ако не успееш да ги накараш да разберат мисълта ми, тогава се разбери с Лакроа. Кажи му да отсече откровено по въпроса — нека предложи да бъдат наказани със смърт онези, които направо или по заобиколен начин откажат да изпълняват или пречат да се изпълнят мерките, взети от изпълнителната власт. Ако предложението мине, това е диктатура, защото изпълнителната власт, това съм аз. Влизам, изисквам и ако се колебаят да ми го дадат, вземам си го!
— Тогава какво ще направите? — попита Жилбер.
— Тогава — каза Дантон — ще се хвана за едно знаме. Вместо кървавия и отвратителен демон на клането, който ще отпратя обратно в мрака, ще призова благородния и ведър дух на битките, който поразява без страх и гняв и гледа спокойно смъртта. Ще попитам всички тези банди дали са се събрали, за да колят обезоръжени хора. Ще обявя за позорно всяко заплашване на затворите! Може би мнозина одобряват клането. Но колячите не са толкова многобройни. Ще се възползвам от войнствения порив, който цари в Париж. Ще обгърна малкото на брой убийци във водовъртежа на истинските доброволци-войници, които чакат само заповед, за да заминат, и ще хвърля към границата, сиреч срещу неприятеля, нечистия елемент, доминиран от благородния елемент!
— Направете това! Направете това и вие ще сте направили нещо велико, великолепно, възвишено! — извика Жилбер.
— Ех, Боже мой! — каза Дантон, свивайки рамене в една странна смес от сила, безгрижие и съмнение. — Това е най-лесното нещо! Нека само да ми помогнат и ще видите!
Госпожа Дантон целуваше ръцете на мъжа си.
— Ще ти помогнат, Дантон — казваше тя. — Кой не би бил на твоето мнение, като те чуе да говориш така?
— Да — отвърна Дантон. — Но за нещастие не мога да говоря така. Защото, ако се проваля, говорейки така, клането ще започне от мен.
— Е, какво пък — попита госпожа Дантон, — не би ли било по-добре да се свърши така?
— Жена, която говори като жена! А като умра аз, какво ще стане с тази революция, оставена между този кръвожаден луд, наречен Марат, и мнимия утопист, наречен Робеспиер? Не, не трябва и не искам още да умирам. Това, което трябва, е да попреча на клането, ако мога. Ако въпреки усилията ми се случи да има клане, да освободя Франция от този товар и да го поема върху себе си. Ще вървя все така към целта си. Само че ще вървя по по-ужасяващ начин. Повикай Талиен.