Чуждо тяло [bg]

Дженифър се усмихна, поклати глава и сви рамене.

— Нямам ни най-малка представа. Разбира се, напълно възможно е да развиваме параноя от скръбта. Готова съм да призная, изобщо не съм на себе си, след като изгубих най-близкия си човек. На всичко отгоре научих, че умората от продължителното пътуване с реактивен самолет не е шега работа. Изтощена съм, но не мога да заспя. Може би не разсъждавам много добре. Възможно е смъртните случаи на чужденци наистина да са голяма рядкост и в болницата просто да не знаят как да процедират в такива случаи. Все пак те дори не са си построили морга.

— Какво смятате да предприемете?

— Да се помоля приятелката ми Лори Монтгомъри да дойде. Ако се откаже, просто не знам… А междувременно този следобед се връщам в болницата. Смятам да попитам госпожа Варини защо ме излъга и ще се постарая да бъда пределно ясна, ако вече не съм го постигнала, че не искам да правят нищо с трупа на баба ми. А вие? Искате ли да вечеряме заедно?

— Каква мила покана. Мога ли да ви се обадя по-късно? Просто не знам накъде ще се отнесат чувствата ми.

— Можете да ми се обадите по всяко време. Сигурно ще се наложи да е малко раничко. Подозирам, че изведнъж ще изгубя сили и ще се наложи да спя поне дванайсет часа. А вие как смятате да постъпите с болницата? Ще изчакате синовете си да дойдат и ще оставите тях да вземат решение?

— Точно така смятам да постъпя.

— Може би трябва да се обадите на нашата приятелка госпожа Варини и да я предупредите да не прави нищо с тялото на съпруга ви без вашето изрично съгласие. Когато загубиш близък човек е много лесно да бъдеш пречупен. По ирония на съдбата, обикновено това става, когато се налага аутопсия, а не при опитите да бъде избегната.

— Мисля да послушам съвета ви. Снощи не бях на себе си.

След като подписаха чековете си, двете жени се изправиха, а няколко помощник-келнери се спуснаха да издърпат столовете им. Ресторантът вече беше пълен и те трябваше да си проправят път през тълпа от хора, които чакаха за маси. Щом се озоваха във фоайето, двете жени си казаха довиждане с обещанието да се чуят по-късно. В този момент Дженифър се сети за нещо.

— Мисля да проверя и връзката със CNN. Дали ще е възможно да попитате вашия приятел от Ню Йорк кога точно е чул за смъртта на съпруга ви? Нюйоркско време?

— С удоволствие. И без това смятах да му се обадя. Знам, че се чувства ужасно заради това, че пръв ми е съобщил ужасната новина.

Лусинда въздъхна и каза:

— Все пак ви благодаря, че ме накарахте да се измъкна от стаята си. Сигурно нямаше да се осмеля да я напусна.

— За мен беше удоволствие — отвърна Дженифър. Тя вече държеше в ръка телефона си, готова да повика шофьора и колата.