Интервенция [bg]

— Добре — каза Сана внезапно. — Ако ще го правим, да го правим. Защо продължаваме да седим тук?

— Казах ти. Пристигнахме по-бързо, отколкото предполагах. Последната смяна на охраната на базиликата е в осем часа вечерта. Искам да им дам достатъчно време да свършат и да заключат мястото.

Сана погледна часовника си. Беше почти осем и половина.

— Ами ако открият, че нещо не е както трябва, като например че „Пиета“ я няма?

Шон се обърна да види профила на жена си в тъмното. Надяваше се, че се шегува, но май случаят не беше такъв. Тя гледаше през прозорците на колата като застанала нащрек жертва, която всеки момент ще бъде изядена.

— Ти сериозно ли говориш?

— Не знам — призна Сана. — Нервна съм и съм изтощена. Искам да кажа — пропътувахме целия път от Египет до тук днес. За теб може би е лесно, но не и за мен.

— Нормално е да си неспокойна, всичко е наред. По дяволите, аз също съм неспокоен.

— Ами ако получа клаустрофобия?

— Ще се уверим, че няма да получиш. Няма да те карам да влизаш в тунела. Там и без това няма да има място за теб.

Сана наблюдаваше съпруга си в полумрака на колата. Светлините от фаровете на минаващите коли играеха по лицето му.

— Сигурен ли си, че няма да имаш нужда от мен в тунела?

— Ако слезем там и не искаш да влезеш вътре, ще се справим някак си. Да мислим позитивно. Мога ли да разчитам на теб?

— Така мисля. — Сана не прозвуча много уверено.

В девет без четвърт Шон запали двигателя на колата и се изтегли от тротоара. С непрекъснато работещите чистачки, борещи се с пелените дъжд, трябваше да се напряга, за да вижда. Трафикът, който влизаше в пиацата, се носеше край тях с главоломна скорост. Шон мина край Колонадата на Бернини и се насочи към Арката на камбаните.

— Ако швейцарските гвардейци попитат защо нямаш ватиканска идентификационна карта, остави ме аз да говоря — предупреди Шон.

Двете тъмнокафяви бараки за охранители се откроиха в мъглата напред. Мъжете излязоха, облечени в тъмни дъждобрани с качулки върху черно-оранжевите си униформи. Не изглеждаха доволни, че са на смяна в такава нощ. Шон смъкна стъклото си, когато се изравни с бараките, и спря. Няколко непокорни дъждовни капки мигновено влетяха в купето през отворения прозорец и проблеснаха във въздуха.

— Добър вечер, господа. — Шон направи усилие да потисне безпокойството в гласа си. Както беше очаквал, едната смяна беше свършила. Тези мъже тук бяха други.

Както и следобед, гвардеецът взе картата му без думи. Проучи я на светлината на фенерчето, сравни снимката с лицето на Шон. Върна му я и попита къде точно отиват.