Балът на глупците [bg]

Поканена сте да присъствате на бал с маски на празника в чест на пристигането на почитаемия Бишъп, в полунощ, в залата на Съвета на старейшините, събота, дванадесети октомври.

Поканата ви е от Майкъл Глас, на когото ще бъдете на разположение, докато той не ви освободи.

Името я връхлетя като изненадваща вампирска атака. Майкъл Глас. Майкъл беше поканил Моника.

Ева не промълви нито дума. Бутна поканата обратно към Моника, стана, пъхна се под барплота и отново си завърза престилката. Клеър се взираше слисано след нея. Можеше да отгатне страданието на приятелката си по нервните й движения, но не и по лицето й. Ева го държеше внимателно извърнато настрани дори когато отиваше при машината за еспресо, за да напълни чашите. Погледът й бе забит в пода, за да прикрие болката.

Шокът на Клеър отмина, изместен от лумналия в гърдите й гняв.

— Ти си истинска кучка, знаеш ли? — процеди тя. Моника повдигна идеално оскубаните си вежди. — Не беше нужно да го правиш.

— Не е моя вината, че вие, откачалки, не можете да си задържите гаджетата. Чух, че Шейн се усуква около Исандре. Много лошо. Обзалагам се, че никога не си го вкарвала в леглото си, нали? Или почакай… може би си го направила. Защото се обзалагам, че това тутакси го е накарало да отиде право в нечие друго легло.

Няколко секунди Клеър се наслаждаваше на фантазията да цапардоса нацупените, лъскави от гланца устни на Моника с дебелия учебник по физика. Вместо това се взираше свирепо в нея, припомняйки си колко по-въздействащо беше леденото мълчание на Оливър. Накрая Моника сви рамене, взе поканата и я пъхна в джоба на коженото си яке.

— Щях да кажа „ще се видим там“, но най-вероятно няма — подхвърли тя. — Предполагам, че в събота можеш да си устроиш частно парти на Загубеняците със специални шотове от цианкалий или нещо подобно. Забавлявай се.

Присъедини се към Джина и Дженифър и трите момичета се отдалечиха, извръщайки глави. Златните, безгрижни момичета, стройни, стегнати и съвършени.

Смеещи се.

Клеър осъзна, че стиска юмруци и се насили да се отпусне и да диша дълбоко. Взе отново химикалката. Но същността на реферата й постоянно й се изплъзваше, защото пред очите й непрекъснато изплуваше картината как Моника, накипрена и блестяща, стои до Майкъл, адски доволна, че е унизила Ева. А когато успееше да я прогони, на нейно място се появяваха Исандре и Шейн, а от тази гледка я болеше още повече.

— Защо? — прошепна тя. — Майкъл, защо й причиняваш това? — Да не би да са се скарали за нещо? Изглежда Ева не мислеше така. По държанието й можеше да се съди, че новината бе дошла за нея като гръм от ясно небе.

С чувството, че прави ужасна грешка, тя натисна първия номер за бързо избиране в телефона си.

— Да, Клеър — каза Амели.

— Трябва да говоря с вас. За маскения бал. Какво става?

За няколко секунди Клеър беше сигурна, че Амели ще й затвори, но тогава вампирката отвърна: