Хищническо злато [bg]

— А аз пък ти казвам, че трябва да се погрижим за този Сух. Ще го направим да изглежда като нещастен случай. Какво мислиш?

Боне не отговори нищо, отказваше да захапе стръвта. Наистина се налагаше да бъдат много по-внимателни, откакто Том започна разследването си, и това ги забавяше. Шило от своя страна искаше да докаже, че е постъпил правилно, като е поел командването, и беше решен да докара „Ларва“ у дома при Чичо претъпкан с плячка, но макар двамата с Боне да ходеха горе почти всяка вечер, те се страхуваха да откраднат нещо ценно, за да не привлекат още повече вниманието на Том. Наложи се да махнат маркучите миноги от цистерните на аеропристанището, но това скоро щеше да се превърне в проблем, тъй като писмата рибки и повечето от системите на „Ларва“ работеха с крадено гориво.

Изгубеното момче в Боне знаеше, че Шило е прав. Трябваше да издебнат Том в някоя затънтена улица, да забият нож между ребрата му, да изхвърлят тялото му от кърмата и нормалното обирджийство можеше да продължи. Но друга част от него, по-добрата част, не можеше да понесе тази идея. Желаеше Шило просто да се откаже, да се върне в Гримзби и да го остави тук сам, за да наблюдава Том, Фрея и останалите. Понякога дори обмисляше да се предаде и да се остави на милостта на жителите на Анкъридж. Но пък откакто се помнеше, го учеха, че Сухите нямат милост. Учителите му в Обирджийника, другарите му, гласът на Чичо, който се носеше от високоговорителите в столовата в Гримзби, всички бяха на едно мнение, че колкото и цивилизовани да изглеждаха Сухите, колкото и удобни да бяха градовете им и колкото и красиви да бяха момичетата им, те щяха да сторят ужасни неща на едно Изгубено момче, ако го хванат.

Боне вече не беше толкова сигурен, че това е истина, но нямаше куража да отиде горе, за да разбере. Как можеше да го направи? Здравейте, аз съм Боне. Онзи, който ви ограбва…

Телеграфът в задната част на кабината започна да трака развълнувано и наруши спокойствието на момчето. Двамата с Шило се стреснаха от неочаквания шум, а Гаргара, който беше станал по-неспокоен от всякога под жестокото командване на новия си водач, изписка от страх. Малката машина раздвижи месинговите си крайници нагоре-надолу като механичен щурец и от един отвор в стъклопластовия купол се появи дълга лента от перфорирана бяла хартия. Някъде под Анкъридж плуваше писмо рибка от Гримзби и предаваше сигнал през леда.

Трите момчета се спогледаха. Това не се случваше никак често. Нито Боне, нито Шило някога бяха виждали подобно нещо на борда на охлюв — съобщение от Чичо. В изненадата си Шило за момент забрави новата си роля и притеснено изгледа Боне.