Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Моят чичо Осуалд [bg]
Моят чичо Осуалд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Моят чичо Осуалд [bg]

Электронная книга - «Моят чичо Осуалд [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисля, че сега е моментът да ви разкажа как точно станах богат. Защото, макар тези дневници да са замислени като история на изкуството на прелъстяване и на радостта от секса, те все пак биха били непълни, ако не се спомене нещичко и за изкуството да се правят пари и произтичащите от това удоволствия…“ „Отново започва да ми се иска да почета паметта на чичо си Осуалд. Става въпрос за покойния Осуалд Хендрикс Корнелиус, разбира се — познавача, бонвивана, колекционера на паяци, скорпиони и бастуни, любителя на операта, експерта по китайски порцелан, прелъстителя на жени и без съмнение най-големия развратник на всички времена. Славата на всеки един от знаменитите съперници за тази титла избледнява позорно, когато досието му бъде сравнено с това на чичо Осуалд. Особено тази на бедничкия Казанова…“ „Страхотен смях!“ — Дейли Телеграф.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 88
Перейти на страницу:

Но тази сексуална химия нямаше да ни помогне по никакъв начин, ако Ясмин не успееше да се добере до съответния клиент. Застрашителните икономи и още по-опасните съпруги можеха да ни създадат истински проблеми. Оптимизмът ми, въпреки всичко, извираше от факта, че почти всички мъже, към които се стремяхме, бяха художници, музиканти или писатели. С други думи — хора на изкуството. А хората на изкуството са може би най-лесно достъпните хора на земята. Дори и най-великите от тях никога не са охранявани, като бизнесмените например, от свирепи секретарки с метални челюсти и гангстери-аматьори в черни костюми. Големите бизнесмени живеят в нещо като пещери, до които може да се стигне само след като се мине по безкрайни тунели, през много стаи, с Цербери зад всеки ъгъл. Хората на изкуството са самотници и даже най-често сами отварят вратата, когато позвъниш.

Но защо Ясмин щеше да звъни на вратата им, първо на първо?

Ами защото тя е млада английска студентка по изобразителни изкуства (или музика, или литература, в зависимост от случая) и изпитва такова силно възхищение към творчеството на мосю Реноар, Моне, Стравински, или който и да е там, че е дошла чак от Англия, само за да изрази почитта си към този велик човек, да се запознае лично с него, да му остави един малък подарък и отново да си замине. Nunc dimittis.

— Това — казах аз на Ясмин, докато изсмуквах последната сочна щипка на омара в чинията си — а, между другото, не изпитвате ли някакво особено удовлетворение, когато успеете да изтеглите розовочервеникавото месо от щипката цяло, без да го разкъсвате? Не е ли това една малка победа? Може би ще ви прозвучи детински, но същия триумф изпитвам и когато успея да измъкна ядката на един орех от черупката му цяла. Всъщност, винаги подхождам към орехите с това намерение. Животът е много по-хубав, когато си играем игрички. Но да се върнем към Ясмин. — Това — казах й аз — ще ти осигури достъп до ателието в деветдесет и девет процента от случаите. С твоята усмивка и прелъстителен вид, просто не виждам как някой би могъл да откаже да те приеме и то веднага.

— Ами пазачите им и съпругите им?

— Мисля, че ще се справиш и с тях. Само понякога може да ти кажат, че човекът е зает, защото пише или рисува и да се върнеш пак в шест часа. Но в крайна сметка ти ще си победител. Не забравяй, че си дошла от толкова далече, само за да поздравиш съответния човек. И винаги подчертавай, че ще постоиш само няколко минути.

— Девет — ухили се тя. — Само девет минути. Кога започваме?

— Утре — казах аз. — Днес следобед ще купя кола. Ще ни е необходима за операциите във Франция и Европа. Утре ще отидем с нея до Есой, за да се срещнеш с мосю Реноар.

— Ти никога не си губиш времето, нали, Осуалд?

— Скъпа моя — отвърнах аз, — в момента, в който натрупам голямото богатство, ще започна да си губя времето и възнамерявам да го правя до края на живота си. Но докато не видя парите в банката, ще работя много здраво. Същото трябва да правиш и ти.

— Колко време мислиш, че ще ни отнеме това?

— Да станем богати ли? Около седем или осем години. Не повече. Това не е чак толкова много, като знаеш, че после можеш да лежиш и да си клатиш краката до края на живота си.

— Да, наистина не е — каза тя. — И все пак, в момента доста се забавлявам.

— Знам, че се забавляваш — отвърнах аз.

— Това, което най-много ми харесва, е мисълта, че ще бъда обладавана от най-великите мъже на нашето време. И от всички крале. Това просто гъделичка въображението ми.

— Хайде да излезем и да потърсим френска кола — предложих аз.

Излязохме по магазините и този път си купих един прекрасен, малък, четириместен Ситроен „Торпедо“ с двигател десет конски сили. Моделът беше чисто нов, току-що излязъл на пазара. Дадох за него триста и петдесет лири във френска валута. Беше точно това, което ми трябваше. Въпреки че нямаше багажник, на задните седалки имаше достатъчно място за всичките ни куфари и апаратури. Купето беше открито, но платненият покрив се вдигаше за по-малко от минута, в случай, че завали дъжд. Боядисано беше в тъмносиньо — цветът на кралската кръв — и стигаше до вълнуващите осемдесет километра в час.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)