Изворът [bg]

Стачката приключи и спрените строежи бяха подновени с пълна сила в целия град. Кийтинг работеше денонощно. Кантората бе затрупана с нови поръчки. Франкън се усмихваше на всички и покани служителите си на малко тържество, за да се забравят изречените горчиви думи. Разкошната къща от сив гранит на господин и госпожа Дейл Ейнсуърт на „Ривърсайд Драйв“ — любимият проект на Кийтинг в късен ренесанс — най-после беше завършена. Г-н и г-жа Дейл Ейнсуърт дадоха прием по случай новата си къща, на който бяха поканени Гай Франкън и Питър Кийтинг, но Лусиъс Н. Хайер беше пропуснат, сякаш неволно, както му се случваше непрекъснато напоследък. На Франкън му хареса приемът, защото всеки квадратен метър гранит в къщата му напомняше за внушителната сума, получена от една гранитна кариера в Кънектикът. Приемът хареса и на Кийтинг, защото достолепната госпожа Ейнсуърт му каза с подкупваща усмивка:

— Сигурна бях, че съдружникът на господин Франкън сте вие! Разбира се, че фирмата се казва Франкън и Хайер! Как съм се заблудила! За извинение мога да ви кажа, че дори да не сте негов съдружник, имате пълното право да станете!

Животът в кантората течеше гладко, всичко изглеждаше наред.

Но една сутрин, скоро след приема у семейство Ейнсуърт, за изненада на Кийтинг Франкън пристигна в кантората видимо раздразнен.

— Няма нищо — Франкън махна нетърпеливо с ръка към Кийтинг, — всичко е нормално.

В чертожната зала Кийтинг видя, че трима чертожници са се скупчили и четат с нездрав интерес нюйоркския „Банър“; единият се изхили злорадо. Щом го видяха, вестникът тутакси изчезна. Нямаше време да провери за какво става дума; в кабинета го чакаха куриер на строителен предприемач, куп писма и чертежи за одобрение.

След три часа забрави за случката, затънал във всекидневните си задачи. Чувстваше се лек, с ясна мисъл, бодър и енергичен. Наложи се да отиде до библиотеката, за да сравни един чертеж с най-добрите образци. На излизане от кабинета си подсвиркваше с уста, размахвайки весело чертежа.

Почти излетя до средата на приемната и изведнъж спря; чертежът се развя напред, после го плесна по коленете. Спомни си, че е напълно неуместно да се държи по такъв начин на това място.

До парапета стоеше млада жена и разговаряше със служителката, в приемната. Стройната й фигура не се вместваше в представите за нормално човешко тяло. Формите й бяха толкова издължени, крехки и деликатни, че приличаше на стилизирана рисунка на жена, в сравнение с която обичайните пропорции на човешкото тяло изглеждат тежки и тромави. Носеше сив костюм със семпла кройка; контрастът между изтънчената строгост на дрехата и вида на жената беше съзнателно подсилен и създаваше впечатление за невероятна изисканост. Пръстите на едната й ръка бяха опрени на перилото, властната й издължена ръка завършваше с тънка длан. Сивите очи не бяха с овална форма, а приличаха на дълги правоъгълни прорези между успоредните линии на миглите; излъчваше ледено спокойствие. Устните й издаваха силна порочност. Лицето й, бледозлатистата коса и костюмът сякаш нямаха цвят, а само намек за цвят, нюанс от цветовата реалност и поради това всичко около нея изглеждаше твърде грубо. Кийтинг й се любуваше безмълвно. За първи разбра какво имат предвид хората на изкуството, когато говорят за красотата.