Бойни действия [bg]

Пол се вторачи в екрана. Фил Катцен се върна в РОЦ. Микробусът потегли, после спря. След няколко секунди вратата се отвори, вътрешността се освети и някой слезе.

— О, не — рече Пол. — Господи, не!

Хърбърт се вцепени.

— Както виждаш — продължи той, — онзи тип е въоръжен. Кобурът е за пистолет трийсет и осми калибър. А на рамото носи чешки парабел. Даръл каза, че през 1994 сирийските кюрди купували цели кашони от Словакия.

Боб отново пусна картината. За миг Худ не видя нищо, защото камерата снимаше точно отгоре. Но докато чакаше, се почувства виновен и всяка друга грижа изчезна пред онова, което наблюдаваше.

— След около три минути от реалното време — продължи Хърбърт — фаровете на РОЦ ще присветнат три пъти. Очевидно човекът, който го контролира, сигнализира на някого.

— Но как е станало това? Майк не може да им е казал за РОЦ.

— Не мисля, че похитителите са знаели предварително какво представлява РОЦ. Вероятно само са чакали превозът на Майк да пристигне и са останали приятно изненадани.

— Как е било направено?

— Според мен терористите са изпратили разузнавач на пътя. Като предпазна мярка сигурно са обгазили РОЦ, докато е минавал покрай тях. Начинът, по който микробусът намали скоростта, показва, че екипът е бил неутрализиран бързо, но не веднага. Шофьорът е имал достатъчно време да натисне спирачките. Добрата новина е, че нападателят не е застрелял нашите хора, когато е влязъл вътре.

— Откъде знаеш това?

— Щяхме да видим още проблясъци.

— Да, разбира се — отговори Пол. „Това беше глупав въпрос. По дяволите, внимавай какво става!“ — Освен ако вече не са били умъртвени от газта.

— Малко вероятно. Няма да им свършат работа, ако са мъртви. Живи ли са, ще им послужат за заложници. Нашите вероятно ще могат да помогнат на кюрдите да се измъкнат от страната. Или да им кажат как действа РОЦ — мрачно добави Боб.