След погребението
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #29
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петрушка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След погребението». Краткое содержание книги:
— Опасявам се — рече бавно Хелън, — че това ще е доста трудно…
— Едва ли ще е чак толкова трудно. Вече измислих начин. Къщата — тя се продава. Мистър Ентуисъл ще го обяви. (Е, понякога сделката се разваля!) Той ще покани членовете на семейството да се съберат тук и да си изберат от мебелите, преди да се обяви търгът. За тази цел може би ще са подходящи една събота и неделя.
Той поспря и продължи:
— Виждате колко е лесно, нали?
Сините очи на Хелън го гледаха студено — почти ледено.
— Капан ли слагате за някого, мосю Поаро?
— Уви! Бих искал да знам достатъчно много. Не, за мен въпросът е още открит. — И продължи замислено: — Може да направя някои проби…
— Проби? Какви проби?
— И аз още не съм ги формулирал за себе си. Във всеки случай, мадам, по-добре би било вие да не знаете.
— За да мога и аз да бъда подложена на тях?
— Вие, мадам, сте хваната зад кулисите. А сега има едно нещо, което е съмнително. Младите хора, мисля, ще дойдат с готовност. Но ще бъде трудно, може би, да се осигури тук присъствието на мистър Тимъти Абърнети. Чувам, че никога не напускал дома си.
Хелън се усмихна ненадейно.
— Може би ще имате късмет, мосю Поаро. Вчера се чух с Мод. Дошли са работници да боядисват къщата и Тимъти страда ужасно от миризмата на боя. Отразявала се зле на здравето му. Мисля, че двамата с Мод ще се радват да дойдат тук — за седмица-две, да кажем. Мод още не се движи свободно — нали знаете, че си счупи глезена.
— Не съм чул. Колко неприятно.
— За щастие при тях е дошла компаньонката на Кора, мис Гилкрист. Тя изглежда се е оказала истинско съкровище.
— Какво? Какво? — рязко се обърна Поаро към Хелън. — Те са поискали мис Гилкрист да отиде при тях? Кой го е предложил?
— Мисля, че Сюзън го е уредила. Сюзън Банкс.
— Аха — рече Поаро с любопитен глас. — Значи малката Сюзън го е предложила. Тя обича да урежда нещата.
— Сюзън ми направи впечатление на много способно момиче.
— Да. Тя е способна. Чухте ли, че мис Гилкрист е била на косъм от смъртта — яла е отровна сватбена торта.
— Не! — Хелън го погледна стреснато. — Сега си спомням. Мод ми каза по телефона, че мис Гилкрист току-що излязла от болница, но нямах представа защо е била там. Отровена? Но, мосю Поаро, защо?…
— Наистина ли искате да знаете?
Хелън рече с неочаквана жар:
— О! Докарайте ги всички тук! Открийте истината! Не бива да има повече убийства.
— Значи вие ще сътрудничите?
— Да, ще сътруднича.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
1
— Линолеумът просто блести, мисис Джоунс. Бива ви в тази работа. Чайникът е на кухненската маса, сипете си. Аз ще занеса сутрешния чай на мистър Абърнети и веднага се връщам.
Мис Гилкрист заприпка нагоре по стълбите, носейки красиво подреден поднос с чай. Тя почука на вратата на Тимъти, изтълкува изръмжаването, което се чу, като покана да влезе и пъргаво се вмъкна в стаята.
— Сутрешното кафе и бисквити, мистър Абърнети. Надявам се, че днес сте в по-добро настроение. Такъв хубав ден!
Тимъти смутолеви нещо в отговор и попита подозрително:
— Да няма каймак това мляко?
— О, не, мистър Абърнети. Аз го обрах съвсем внимателно, пък и съм донесла цедката в случай, че се е образувал нов. Знаете ли, че някои хора го обичат — казват, че това му е маслото, не е ли така?
— Идиоти! — отвърна Тимъти. — А що за бисквити са това?
— От онези хубави диетични бисквити.
— Диетични боклуци! Единствените свестни бисквити са ореховите.
— Съжалявам, но в магазина нямаше от тях тази седмица. А тези са наистина вкусни. Опитайте ги и ще видите.
— Знам какво представляват, благодаря. Оставете на мира пердетата.
— Мислех, че ще искате да влезе малко слънце. Денят е топъл и слънчев.
— Искам стаята да е тъмна. Главата ми тежи страшно. Това е от боята. Винаги съм бил чувствителен към боята. Тя ме трови.
Мис Гилкрист пробва да вдиша и рече весело:
— Тук не се усеща миризмата. Работниците са в другото крило.
— Вие не сте чувствителна като мен. Нужно ли е да се прибират всички книги, които чета?
— О, съжалявам, мистър Абърнети. Не знаех, че ги четете всичките.
— Къде е жена ми? Не съм я виждал повече от час?
— Мисис Абърнети си почива на дивана.
— Кажете й да дойде да си почива тук.
— Ще й кажа, мистър Абърнети. Но може да е задрямала. Да речем след четвърт час, а?
— Не, кажете й, че ми трябва сега. Стига сте се щурали насам-натам с това одеяло. Добре си е, както е.