Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
На срещата на ъгъла с Трето авеню Мигел пристигна след по-малко от час. Няколко минути по-късно катафалката спря на уреченото място за първи път. Като се качи, Мигел каза на Луис:
— Сега отиваме в онази погребална къща. Помниш ли адреса? — Луис кимна и скоро зави на изток към моста Куийнсбъро.
5
В спокойни дни телевизията приличаше на задрямал великан. Работеше на по-малък от пълния си капацитет и голяма част от най-талантливите й журналисти бяха в летаргия. Ето защо, случеше ли се важно събитие, имаше на разположение много опитни професионалисти, които да бъдат задействани „на високи обороти“. Точно това стана в петък сутринта, един ден след като бяха отвлечени тримата членове на семейство Слоун. В седалището на Си Би Ей започна да се събира „групата за бързо реагиране“, оглавена от Хари Партридж. Пристигна и Рита Ейбръмс. Самолетът й бе кацнал от Минесота късно през нощта. Хари Партридж, който бе пренощувал в луксозен апартамент на телевизията в хотел „Интерконтинентал“, се яви малко след осем часа. Без да губи време, той попита:
— Има ли нещо ново?
— Само тълпата пред къщата на Кроф е нараснала — отговори Рита.
— Каква тълпа?
Двамата седяха в заседателната зала, предоставена на групата. Въпреки твърде кратката си почивка Рита изглеждаше освежена, възвърнала обичайната си жизненост и енергичност.
— От два дни почитателите на Кроф, узнали адреса му, се стичат в Ларчмънт да докоснат ръба на мантията на своя водещ по телевизията. Трябва да има вече хиляди. Полицията не може да се справи и е започнала да поставя бариери по пътищата.
— Имаме ли снимачен екип там?
— Разбира се. Прекарали са там цяла нощ. Казах им да останат, докато Кроф тръгне за работа. Дотогава ще им изпратя нов екип.
— Искам да свикаме колкото се може по-скоро съвещание на всички, които ще работят с нас. Да разпределим задачите и веднага да се залавяме за работа, та да съберем материал за новините довечера.
— Ще го насроча за десет часа — каза Рита.
Теди Купър пристигна от Лондон със сутрешния полет на „Конкорд“ и се яви в Си Би Ей малко преди 10 часа. Като влизаше, срещна Крофърд Слоун.
— Съжалявам за станалото с близките ви, мистър Слоун. Но горе главата! — каза му Купър. — Нали вече съм тук! Ще ги издиря тия негодници, каквото ще да става. Това е по моята част! — После се обърна към Партридж: — Първата ни работа, Хари, е да прегледаме отново всички съобщения. После ще отида да подуша мястото на престъплението. Искам да преслушам и очевидците, до един. Няма смисъл да се моткам. Като съм дошъл чак дотук, трябва веднага да запретна ръкави.
— Имаш пълна свобода на действие — увери го Партридж, спомняйки си чудатостите на Купър, когато работеше. — Ще отговаряш за разследването заедно с двама помощници.
Те вече чакаха да започне съвещанието. След като му бяха представени, Купър се ръкува с тях и каза:
— Много ще научите от работата си с мен, приятелчета. Само че не ми придиряйте: цапнат съм през устата. Наричайте ме просто „Ваше величество“ и ми козирувайте само сутрин.
Точно в десет часа в залата се разнесе гласът на Рита Ейбръмс и прекъсна бръмченето на разговорите. Тя бе седнала начело на дългата маса с Хари Партридж от едната си страна. Когато пристигна, Лесли Чипингъм също зае мястото си. Срещна погледа на Рита и двамата се усмихнаха съзаклятнически, едва забележимо. Крофърд Слоун седеше на другия край. Нямаше намерение да се включва в дискусиите и вече бе споделил с Партридж: „Чувствам се безпомощен като охлабена гайка.“
Край масата Рита бе събрала и още трима редактори. Норман Йейгър, най-старшият ветеран на Си Би Ей, който говореше тихо, имаше богато въображение и солидно образование. Той правеше много популярната едночасова рубрика „Анализи“. Участието му в групата повишаваше елитността й с няколко степени.
До Йейгър седеше Айрис Евърли, двайсет и няколко годишната нова звезда на редакторския небосклон. Дребничка и хубава, завършила факултета по журналистика на Колумбийския университет, тя имаше остър ум, който работеше със скоростта на светлината. А впуснеше ли се след някоя мъглява новина, твърдостта и ловкостта й можеха да съперничат дори на Распутин.