Психопрограмираният

Наор криво се усмихна.

— Става дума за Кайнир… за това момиче, Баюн. Много често се срещахме преди в Клуба на равните. Тя четеше там прекрасни и смели стихове, това беше чудесно, но после винаги започваше да говори за въоръжени акции, за нападения, измисли цяла теория за това, а когато се мъчехме да й обясним някои неща, започваше да крещи почти както сега и накрая престана да идва… После разбрахме, че се е включила във „взривните отряди“ — има у нас такава терористична организация, познавам някои от тях. И този, нейният приятел… знаете ли, тя не може да го търпи и същевременно не може без него, той е единственият мъж, който е в състояние да понесе всичките й неврози и изстъпления. Той… беше ми съученик, имаше бъдеще на химик, още в училище правеше опити, откриваше някакви свои структурни теории… А сега им прави бомби. И ще свърши заедно с нея в подземията на Контролицията, а за контролицерите ще има още един повод да тършуват из нашите клубове, за тях възможността да ни припишат акциите на „взривните“ е добре дошла, Баюн.

Той я гледаше с широко отворени очи.

— Велика съдба, Наор, за пръв път научавам, че у вас има някакви съпротивителни движения. Простете, но нима в Деара има основания?

— Основания… Какво значи основания, Баюн? Има една вечно отворена социална рана — нашият „матриархат“! Една старателно поддържана, противоестествена пародия на древния матриархат, която за някои е много удобна, защото тези някои смятат, че така ще предпазят обществото от промени, нали всяка промяна е опасна преди всичко за сейфа!

— Знаете ли, Наор, почти за същото размишлявах и аз днес, докато идвах към института… Но, струва ми се, у вас и мъжете, и жените по своему са доволни от живота.

— Лицемерие, Баюн! Наследствено лицемерие! Деара е пълна с мъже, докарали се почти до импотентност, с неудовлетворени и невротизирани жени, които се мъчат да компенсират чрез административни и дворцови интриги, скандира се за пълна промишлена и икономическа независимост от мъжките държави и отново, навсякъде лицемерие!… Днес вие искрено се възхищавахте от ротационния стабилизатор и аз бях щастлива да чуя такава оценка от един пилот, защото наистина сама съм сътворила този прибор; сама съм изработила опитния екземпляр — до последния винт. Но знаете ли в действителност защо и как съществува моята лаборатория?

Разбрал, че от него не се иска отговор, Баюн тактично мълчеше.

— По много интересна причина, стратег Глордах! — със студено ожесточение продължи Наор. — Защото моята майка, госпожа Наор’нд’Раон, трета придворна съветничка на Великата, прецени, че е по-добре капризната й дъщеря да си играе с научни залъгалки, отколкото да се занимава с политика. И беше достатъчна една хартийка с подписа на Великата, за да се излюпи цяла лаборатория към ДЕМИ.

— Но вие действително имате ум на конструктор, Наор!

— Това за никого няма никакво значение, пилоте! — почти извика Наор и в очите й се появиха сълзи. — Всички чакат! Чакат да изживея малките лудости на младостта и да заема мястото на майка си в ритуалите на правителствената машина…