Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
— Дръж се прилично! — предупреди той най-накрая Шоз.
Посрещна я абсолютно мълчание.
Люси влезе вътре, без да престава да хапе устната си. Нервността я обзе внезапно. Можеше ясно да усети присъствието на Фред точно зад себе си.
— Донесох ви малко домашна храна.
— Колко мило.
Тя започна да рови в кошницата.
— Печено пиле, препечени кифли с масло и…
— Не съм гладен.
Когато тя вдигна глава и погледите им се срещнаха, той се опита да я изпепели с очи.
— Шоз!
— Гузна съвест, нали?
— Трябваше да кажа истината.
— Истината? Ти не каза истината, ти изказа едно непроверено предположение.
Люси остана стъписана. Нима щеше да продължи да се прави на невинен? Ами ако наистина нямаше вина? Не беше възможно, тя беше там и знаеше какво точно се случи.
— Не съм дошла тук да спорим.
— За какво тогава? Да злорадстваш? Малката принцеса е доволна от своя реванш.
— Не.
— Върви си у дома при могъщия ти дядо. — Десниците му се свиха в юмрук. — Просто си върви.
— Не търся отмъщение — извика тя.
— Ако не си искала да ми го върнеш, защо тогава ме обвини набързо, без да се замислиш? Защо, по дяволите, не ме попита как стоят нещата?
— Вярвам на очите си! Ти чакаше пред конюшнята, а оседланият кон е бил за теб. Нима не разбираш, че трябваше да кажа, каквото знам?
— Какво си мислиш, че знаеш? — Той я изгледа втренчено.
— За какво говориш?
Лицето му придоби строго изражение.
— Не ми обръщай внимание.
Тя успя да възвърне равновесието си с огромно усилие.
— Донесла съм ти обяд.
Той се изсмя.
— Знам, че вероятно тук не си се хранил сносно — каза тя, приседна в единия край на нара и постави кошницата с храна в скута си. Сърцето й туптеше тежко и ускорено. Може би направи грешка, като дойде тук. Беше объркана повече от всякога. Обзе я чувство на вина. Въпреки приличното разстояние, което беше оставила помежду им, излъчваната от тялото на Шоз топлина я облъхна властно. Гневът му също беше осезаем.
— Шериф, нешериф — просъска тихо той, — ще ти извия гръцмуля, ако не се изметеш оттук.
Люси замръзна на място. Вярваше му. Той я мразеше, защото гледаше на нещата от своя ъгъл. Едва се сдържаше да не я нападне, независимо от състоянието си. Страхът я задуши и не й позволи да говори. Той я ненавиждаше, искаше да й причини зло и щеше да го стори, ако тя продължаваше да си играе с търпението му. Люси се размърда, готова да си ходи.
Движението й накара нещо лъскаво вътре в кошницата да проблесне. Спомни си твърде късно, че беше взела и крив нож за рязане на пиле и се присегна пъргаво да затвори капака на кошницата.
Той обаче също забеляза ножа и се оказа по-бърз. Преди тя да разбере, вече го държеше в ръката си. Погледна го, след което премести погледа си върху нея и го задържа там за миг, един безкраен миг, през който тя разгада намеренията му.
Люси се изправи с писък.
Той също се изправи рязко на крака, разсипвайки съдържанието на кошницата навсякъде по пода на килията. Ръката му се стегна около диафрагмата й толкова плътно и здраво, че я принуди да изпусне всичкия въздух от дробовете си със сподавен стон. Острието на ножа беше върху гърлото й.
— Не мърдай — изръмжа той, — или ще прережа красивото ти вратле.
17
— Не мърдай — повтори Шоз.
Люси се вкамени. Цялото й тяло беше плътно прилепнало в неговото. Хватката му беше стоманена, ръката му убиваше на гърдите й, а дъхът му пареше в ухото й. Тя усещаше ясно острието на ножа и я беше страх.
— Мили боже — изпъшка Фред с пистолет в ръка. — Пусни я!
— Съмнявам се да си дотолкова добър, че да ме улучиш, без да засегнеш госпожица Браг — ухили се Шоз.
Люси наддаде сподавен писък, който още повече паникьоса Фред. Шоз я сръга безцеремонно, за да й напомни, че трябва да кротува.
— Искам да те предупредя — обърна се той хладнокръвно към заместник-шерифа, — че съм истински апах. В момента, в който стреляш, острието ще пререже вратните й вени.
Люси изохка. Натискът на ръката му се засили и пресече в зародиш стенанието и немощния опит за съпротива.
— Божке! — повтори отново Фред, докато избърсваше избилата по челото му пот.
Люси също започна да увещава заместник-шерифа.
— Не го прави, Фред, моля те, недей!
Колебанието на Фред започна да личи.
— Пусни пистолета — нареди Шоз и се придвижи напред, без да изпуска Люси — негов надежден щит. Изтика я през вратата на ареста, принуждавайки Фред да отстъпи назад, докато гърбът му не опря пръчките на отсрещната килия. Заместникът все още не изпускаше пистолета от ръката си.
— Пусни оръжието и го изритай към мен!