Дългият, мрачен следобеден чай на душата
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Dirk Gently #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Дългият, мрачен следобеден чай на душата». Краткое содержание книги:
— Аз…
— Назад! — кресна той и закри лицето си с ръце.
— К’во?!
Внезапно с бесен порив на вятъра от нощното небе върху него връхлетя един орел с разперени нокти. Тор се развихри и взе да сипе удари, докато най-накрая огромната птица отлетя назад, извърна се, едва не рухна на земята, посъвзе се и с бавни, мощни удари на крилете отново се издигна във въздуха и кацна върху уличната лампа. Вкопчи се с нокти в лампата и се закрепи. Стълбът леко се люшна.
— Махай се! — кресна му Тор.
Орелът не помръдна, втренчен в него. Чудовищно създание, което изглеждаше още по-чудовищно поради ефекта от оранжевата светлина, върху която се беше настанило. Хвърляше огромни, плющящи сенки върху околните къщи, а крилете му бяха нашарени с някакви странни кръгли знаци. Кейт се зачуди дали не е виждала и преди подобни знаци — само че в някой кошмар, но пък откъде можеше да е сигурна, че всичко, което се случваше в момента, не е кошмар? Нямаше никакво съмнение, че е открила мъжа, когото търсеше. Същото едро тяло, същите ледени очи, същото нахално раздразнение и леко смущение, което излъчваше, само че този път краката му бяха напъхани в огромни кожени ботуши; огромни кожи, ремъци и каиши висяха от раменете му, огромен стоманен шлем с рога покриваше главата му, а раздразнението му този път не беше насочено към момичето от гишето за чекиране на летището, а към огромен орел, кацнал върху стълба на улична лампа насред „Примроуз хил“.
— Махай се! — кресна му той отново. — Това не е по силите ми! Каквото можах, направих! Семейството ти е осигурено. Повече нищо не мога да направя за тебе! Самият аз съм болен и обезсилен!
Изведнъж Кейт стреснато забеляза, че върху лявата ръка на мъжагата, там, където орелът го беше одрал с нокти, са се появили дълбоки бразди. Кръвта извираше от тях като тесто от нощви.
— Махай се! — кресна той пак. Забърса с длан кръвта от ръката си и метна тежките капки към орела. Онзи залитна назад и запляска с криле, но не помръдна от мястото си. Изведнъж мъжът подскочи високо във въздуха и се улови за горния край на стълба, който сега, под тежестта и на двамата, се заклати застрашително. Със силни крясъци орелът започна да кълве злобно мъжа, а той размахваше ръка и се опитваше да бутне птицата от стълба.
Някаква врата се отвори. Беше входната врата на къщата на Кейт. Един мъж с очила със сиви рамки и спретнати мустаци надникна навън. Беше Нийл, съседът на Кейт от долния етаж, и като че ли не беше в настроение.
— Вижте какво, мисля, че наистина… — подхвана той.
Ала бързо стана ясно, че просто не знае какво да мисли, и той отново се шмугна вътре, без да успее да се сдобие с настроение.
Едрият мъж се напрегна, метна се с лъвски скок във въздуха и се приземи с леко, овладяно трепване на върха на съседния стълб, който се поогъна под тежестта му. Приклекна и изгледа кръвнишки орела, който в отговор също го изгледа кръвнишки.
— Махай се! — кресна отново той и размаха заканително ръка.
— Гааа! — изхъхри птицата в отговор.
Мъжът отново замахна с ръка, измъкна изпод кожите си огромен ковашки чук с къса дръжка и взе многозначително да го претегля от длан в длан. Главата на чука представляваше грубо излято парче желязо с формата и размерите горе-долу на литрова халба бира, а дръжката беше набито, дебело колкото китка парче древен дъб, около което бе увит кожен ремък.
— Гааа! — вресна пак орелът, но впери в ковашкия чук напрегнат, подозрителен поглед. Щом Тор започна бавно да размахва чука, орелът трескаво запрехвърля тежестта си от единия на другия си крак в ритъм със замахванията.
— Махай се! — повтори Тор този път по-тихо, ала и по-заплашително. Изправи се в цял ръст върху стълба и взе да върти ковашкия чук в огромен кръг все по-бързо и по-бързо. Изведнъж го метна право към орела. В същия миг от лампата, върху която беше кацнал орелът, изригна светкавица с високо напрежение и накара птицата да отскочи във въздуха със силен крясък. Чукът проплава под лампата, без да причини никому вреда, издигна се във въздуха и прелетя над потъналия в мрак парк, а Тор, освободен от тежестта му, се разтресе и залитна върху стълба, завъртя се и отново възстанови равновесието си. С бясно пляскане във въздуха с огромните си криле и орелът успя да се освести, издигна се нагоре, пикира и връхлетя върху Тор за последно. Богът отскочи назад във въздуха, за да го избегне, а после птицата се издигна в нощното небе, бързо се превърна в малка черна точка и най-накрая се изгуби.
Чукът долетя от небето, главата му се тресна о паветата и от тях се разлетяха искри, преобърна се два пъти във въздуха, след това отново заби глава в земята току до Кейт и нежно облегна дръжката си о крака й.