Трима мъже в снега
- Автор: Кестнер Эрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трима мъже в снега». Краткое содержание книги:
— Налага се да надзиравате няколко часа гардероба за ски. Докато се върнат последните курортисти. Сеп е възпрепятствуван.
— Шарка ли има? — запита Тоблер. — Да не се е заразил от детето на куриерката?
Портиерът скръцна със зъби.
— Причините нямат значение. Можем ли да разчитаме на вас?
Господин Шулце поклати отрицателно глава. Сякаш сам съжаляваше, загдето отказва.
— Днес не ми се ще. Може би друг път.
Всички наоколо наостриха уши. Госпожа Каспариус, която бе на една от съседните маси, проточи врат.
Чичо Полтер понижи глас.
— Това ли е последната ви дума?
— Точно така — увери го Шулце. — Знаете сам с какво удоволствие ви помагам при вашия очевиден недостиг на персонал. Но днес не съм в подходящо настроение. Изглежда, че налягането в барометъра пада. Аз съм чувствителен човек. Довиждане.
Портиерът пристъпи още една крачка.
— Последвайте ме най-сетне! — той сложи десницата си на рамото на Шулце. — И то веднага, моля!
В този миг обаче Шулце се извърна и енергично плесна портиера през пръстите.
— Махайте веднага ръката си от костюма ми! — добави заплашително той. — Искам да обърна вниманието ви върху това, че кипвам лесно!
Портиерът неволно сви пестници. Дъхът му свистеше. Приличаше на самовар за кафе достигнал точката на кипенето. Но каза само:
— Ще има да поговорим още.
И си отиде.
По съседните маси възбудено шушуках. Очите на блондинката от Бремен бяха добили отровен блясък.
— Да му бяхте залепили една! — рече леля Юлхен. — Все така става, господин таен съветник. Прекалено добродушен сте.
— Тихо! — прошепна Тоблер — Децата идват.
Докато доктор Хагедорн се преобличаше за вечеря пиколото му донесе едно препоръчано писмо и — с поздрави от портиера — няколко чуждестранни пощенски марки. Фриц подписа квитанцията. Сетне разтвори плика. Кой ли пък му изпращаше препоръчани писма в „Брукбойрен“? Зачетен в писмото, той се препъна в килима. Падна на софата, посред трите играещи котенца, и при все това не преставаше да се взира като хипнотизиран в написаното. Сетне обърна плика наопаки. Оттам изпадна някаква хартийка. Чек за петстотин марки! Възбуден, прокара пръсти през косата си.
Едно от котенцата се покатери на раменете му, затърка глава в ухото му и замърка. Той стана, хвана се за масата, защото му се виеше свят, и бавно пристъпи към прозореца. Пред него се разстилаха заснеженият парк, огледално гладката пързалка, ски гардеробът с белия покрив. Няколко от шезлонгите бяха забравени навън. Хагедорн не виждаше изобщо нищо.
Котката страхливо се вкопчи в синьото му сако. Изви гръб. Той сновеше надлъж и нашир из стаята. Тя жално замяука. Хагедорн я свали от рамото си, сложи я на масичката за пушене и продължи да се разхожда. Наведе се, вдигна чека, вдигна и писмото. Сетне каза:
— Втасахме я!
Не му хрумна нищо по-подходящо.
Внезапно излезе тичешком от стаята. В коридора го срещна камериерката. Тя усмихнато го погледна, пожела му „приятна вечер“ и запита:
— Нарочно ли господин докторът не си е вързал връзка?
Той спря.
— Какво моля? А, тъй. Не. Благодаря ви!
Върна се обратно в стаите си. Там започна да си подсвирква с уста. Малко по-късно, като остави вратата широко разтворена, слезе долу при портиера и поиска бланка за телеграма.
— Извинявайте, господин докторе. Нарочно ли не сте си сложили връзка?
— Как така? — запита Хагедорн. — Та нали точно затова се връщах в стаята!
Посегна към яката на ризата си и поклати глава:
— Действително! Е, все пак най-напред трябва да телеграфирам.
Наведе се над бланката и написа следния адрес:
Месарница Кухенбух
Шарлотенбург