Кутия за енфие

— Как така нищо?… Та ти ми каза това свое предположение още преди да тръгнеш за Париж.

— Не беше съвсем предположение. Впрочем, навярно би ти хрумнало и на тебе, ако беше прочел по-внимателно медицинската експертиза.

— Та аз я четох.

— И нищо ли не ти направи впечатление?

— Направиха ми впечатление много работи. Но откъде да стигна до такъв извод?

— Ами там пишеше, че в стомаха на убития са били намерени остатъци от силен алкохол. Навярно уиски. А и знаеш много добре, че в хотела пътникът, записан с името на Периа, е пил само бира.

Ралчев мълчеше поразен. Но като видя разочарованото му лице, Димов побърза да каже:

— Разбира се, тоя факт не беше никакво доказателство. Нищо не е пречело убитият да е пил уиски преди това. В самолета например. Едно хрумване все още не е нищо, макар че всяко хрумване трябва грижливо да се проверява. Аз достигнах до тая истина постепенно, ден след ден и факт след факт.

— Точно така! — оживи се отново Ралчев.

Едва сега Димов се усмихна.

— Всъщност така протече цялото следствие — завърши той. — След много грешки и много колебания. Важното е веднаж човек да улови здравата и вярна нишка… И не случайно нашият учител е казал, че всяко познание е безкрайно приближаване към истината.

Пред очите им вече блестяха скромните светлини на София.