Хвани юздите на съдбата
- Автор: Улф Джоан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хвани юздите на съдбата». Краткое содержание книги:
— Благодаря, мистър Хари — отговори трогнато мъжът.
— Няма защо. Щом получа вест от негова светлост, ще те уведомя.
Мъжът отново благодари с няколко несвързани думи и Хари му отговори любезно. После продължихме пътя си.
— Какво й е на дъщеря му? — попитах, когато се отдалечихме достатъчно.
— Почти сляпа е — обясни Хари. — Наскоро Блекуел помоли Ейдриън да му намери добър лекар, който би могъл да й помогне.
— На колко години е момичето?
— На девет или десет, доколкото знам — отговори равнодушно Хари.
Изведнъж от близкия храст излетя дрозд и Елза направи скок. Помилвах успокоително врата й и попитах Хари:
— Бащата не е ли предприел нещо за лечението й?
Хари отново вдигна рамене.
— Човек като него няма възможност да се консултира със специалист. А моят баща поддържаше къщите на арендаторите в добро състояние, но не беше от хората, които се интересуват от слепите деца на подчинените си.
Припомних си забележката на Ейдриън за привилегиите и отговорността и се запитах къде ли беше научил този урок. Със сигурност не от баща си. Исках да попитам Хари за майката, когато се сетих, че е починала от родилна треска, когато Ейдриън е бил само на седем години. Сигурно раждането на Хари й е струвало живота. Затова промених темата:
— Струва ми се, че арендаторите на земите в Грейстоун живеят по-добре при брат ти, отколкото при баща ти.
Хари кимна мрачно.
— Хайде да се състезаваме до подножието на хълма! — извиках предизвикателно и пришпорих Елза.
Дните минаваха. Работническите демонстрации, които бяха притеснили толкова силно лорд Касълрей, престанаха. Онези, които бяха тръгнали към Лондон, не стигнаха до целта си, но Ейдриън ми писа, че вероятно ще остане в столицата още няколко седмици, тъй като имало проблеми с финансирането на окупационната армия. Забраних си да мисля дали и Мери Уестън е в Лондон, но колкото повече се стараех да прогоня този въпрос от съзнанието си, толкова повече той ми се натрапваше.
Отклонявах вниманието си, като яздех Евклид и Елза, посещавах семейство Ноак и си купих три прекрасни малки кученца, порода шпаньол. Освен това превърнах стаята за преобличане в дневна, за да имам удобно за живеене помещение, в което да прекарвам дните си.
Най-интересното преживяване обаче беше пристигането на братовчедката Луиза, която се появи изненадващо с фамилната карета на Грейстоун. С нея пътуваше шивачката, натоварена с безброй топове атлаз, тюл, кадифе, муселин, кашмир и коприна.
Когато Луиза пристигна, случайно бях в къщата и изтичах надолу по стълбата, за да я прегърна.
— Луиза, Луиза! Но защо не ме предизвести, че пристигаш?
Тя отговори сърдечно на прегръдката ми.
— Нямах време — обясни с усмивка тя. — Преди два дни Грейстоун дойде в къщата на брат ми и ме помоли да си събера багажа. Още същия следобед бяхме на път към Лондон. На следващия ден — вчера — ангажирах мис Рънс и тази сутрин потеглихме насам. — Бузите й бяха зачервени, зелените очи блестяха.
Изненадах се, че бях толкова зарадвана от идването на Луиза. Отведох я в къщата, поверих мис Рънс на грижите на мисис Пипен и разведох братовчедка си из средновековното абатство. Както можеше да се очаква, тя остана възхитена от преустроеното от Адам крило, което според мен не беше жилище, а дворец. Накрая я отведох в стаята си, където младите кучета веднага ни нападнаха. Помолих Луиза да седне и излязох в коридора. Тъкмо навреме, за да видя слугата, който влизаше с пътната й чанта в една от стаите.
— Джордж! — извиках и момъкът побърза да се отзове. — Мисля, че кучетата трябва да бъдат изведени на двора.
— Ей сега, милейди.
Измерих със знаещ поглед елегантната му ливрея.
— Вземете на помощ Том и Мат — предложих. — Всеки от тримата да вземе по едно куче. Върнете се едва когато си свършат работата и се налудуват.
Джордж се ухили.
— Ще бъде направено, милейди.
Щом кучетата излязоха, Луиза се настани удобно на едно от старите, тапицирани с бледа коприна, кресла, които мисис Пипен беше изнамерила за мен, а аз казах:
— Така, сега вече можем да си поговорим на спокойствие.
— Мила моя — произнесе страхопочтително Луиза, докато чистеше кучешките косми от полата си, — каква къща имаш!
— Ужасна е нали? — засмях се аз. — Ейдриън смята да построи ново крило за семейството и аз подкрепям горещо тази идея.
— Аха — промърмори Луиза. — Ейдриън значи.
Бузите ми пламнаха и тя явно изпита съжаление към мен.