Тежестта на скафандъра

Щурманът Вейо и планетологът Крамер веднага отлетяха, за да търсят подходящо място, а ние се заехме да приберем всички сонди, които бяхме наредили около станцията като предпазен щит. Това беше едно от предварителните им условия. Другото тяхно ултимативно искане — да им съобщим къде се намира нашата цивилизация — ние отхвърлихме. Позовахме се на забраната да съобщаваме местопроизхождението си в такъв стадий на контакт с друга цивилизация. Една малка отстъпка все пак бяхме принудени да направим дори заради собственото си чувство за справедливост, и те се задоволиха с принципното описание на нашата планетна система, с посочване характера, класата и възрастта на нашето Слънце. Разбира се, и тук според законите на дипломацията ние поизлъгахме, а и те, както казваше Вейо, умееха да се правят на ударени или познаваха достатъчно устройството на Галактиката, за да могат от верните данни да съобразят кои са лъжливите и какви биха били истинските.

Крамер и Вейо прекараха на луната четири дни, макар че ние отдавна имахме доста точни знания за нея. През месеците, докато обсаждахме планетата, двамата няколко пъти слизаха на нейния естествен спътник и нашият планетолог бе съставил не само цял куп топографски, сеизмологически, геоложки и какви ли не карти, но и една твърде убедителна теория за неговия произход. Неговият релеф, съставът на повърхностния слой и лъчевите сондажи доказваха, че той е представлявал някога самостоятелна планета. По неизвестни причини тя е била изтласкана от своята орбита и е попаднала в гравитационната примка на своята значително по-голяма съседка. Това е предизвикало страхотни катаклизми и върху двете. Планетата, превърнала се в луна, загубила своята атмосфера, изсмукана като от гигантска вакуумна помпа, за да остане беззащитна под убийствения дъжд на космическата и слънчевата радиация. Рязкото забавяне на околоосното й въртене и загубването почти изцяло на магнитното поле не са позволили на собствените й гравитационни и центробежни сили да задържат равновесната форма на сфероид. Попаднала под силното въздействие на по-голямата си сестра, тая форма не отговаряла вече на новото околоосно въртене, но понеже кората на бившата планета не е била достатъчно еластична, промяната се изразила в гигантски катастрофи, предизвикали най-напред срутването на всички изпъкнали части в областта на бившия й екватор. Изригналата при тия срутвания лава изпълнила дъната на моретата и океаните, чиято вода е била изчезнала заедно с изсмукването на атмосферата.