Тази нощ и завинаги
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ и завинаги». Краткое содержание книги:
Кейси облегна глава на рамото му. Толкова е трудно да остане силна, когато той се държи така нежно. Отново й се прииска да му каже, че го обича, че сърцето й се къса, задето трябва да го напусне. Дори и сега не знаеше как ще постъпи, ако я помоли да остане. Или може би много добре знаеше и точно затова бе решила да му казва нищо. Можеха да продължават, както досега, но не виждаше бъдеще за тях. Ако можеше да я обикне… Но Кейси тръсна глава и се отдръпна от него.
— Ще те изпреваря — подразни го тя. — На плуване съм много по-добра, отколкото на тенис.
— Добре — усмихна се той. — Ще ти дам преднина на старта.
Кейси повдигна вежди.
— Това е предизвикателството на мъжката самоувереност — отметна косата от очите си. — Приемам го.
После се хвърли като стрела сред пръски вода. Дори и с дадената й преднина Джордан стигна до другия край цели две загребвания преди нея. Кейси сбърчи нос насреща му.
— Естествено — започна тя и се изправи на плиткото, — и аз да бях израснала в басейн…
Забеляза, че изобщо не обръща внимание на думите й. Проследи погледа му и сведе очи надолу.
Тениската, която изглеждаше напълно прилична за играта на тенис, сега прилепваше плътно на гърдите й и се бе превърнала в еротична примамка. Мокрите й къси шорти очертаваха ханша и горната част на бедрата й. Дори гола нямаше да изглежда по-съблазнително. Водата бавно се стичаше по хлъзгавите й коси.
— Мисля, че този род плувна премяна е подходяща за по-дълбоки води — реши Кейси и се отблъсна от ръба.
Беше в ръцете му, преди да е успяла да стигне до средата на басейна. Устните му жадно се впиха в нейните. Отново се гмурнаха под повърхността, вкопчени един в друг. Кейси се притискаше здраво, разтърсена от смесица от страх и страст. В нея се бореха усещането за безтегловност, клаустрофобия и безпомощност. Би могла да се пребори с тях, но волята я беше напуснала и тя го сграбчи още по-силно. Той издигна и двамата и въздухът нахлу в дробовете й.
— Цялата трепериш — забеляза Джордан. — Уплаших ли те?
— Не знам — улови се за него и го остави той да ги крепи на повърхността. — О, Джордан, желая те — изрече задъхано. Желанието й беше неочаквано властно и мощно.
Устните му отново намериха нейните. Възбудата му се удвояваше от желанието, което усещаше да се излъчва от нея.
— Колко време можеш да издържиш, без да дишаш?
— Недостатъчно — засмя се разтреперано тя и отново потърси устните му. — Съвсем няма да е достатъчно. Ще се удавим ли?
— Вероятно. — Ръката му се плъзна по тялото й, после по хълбока, по бедрото и обратно към талията. — Това тревожи ли те?
— Точно в този момент, не. Просто ме целуни още веднъж. Просто ме целуни и не казвай нищо.
Не може да го понесе. Утре по това време ще бъде в самолета. Няма да може да протегне ръка и да го докосне, да усети ръцете му върху себе си. Ще запази вкуса му само в спомените си. Тези три месеца от живота й ще бъдат погълнати от всичко онова, което предстои. Как би могла да замине? Как би могла да остане? Цената, която ще трябва да плати, и без това вече изглежда невероятно висока. Тогава ще включи още нещо в сметката, каза си Кейси. Една последна нощ. Една цяла, последна нощ.
— Джордан, хайде да не ходим на тържеството тази вечер. — Отдръпна се от него, защото искаше да вижда лицето му. — Имам нужда да бъда сама с теб, така както бяхме в Ню Йорк. Можем ли да отидем някъде, само за тази нощ? Утре започва новата година. Искам да прекарам последната нощ на тази с теб. Само с теб.
— Апартамент в „Хайът“? — промърмори той. — Шампанско и хайвер? Доколкото си спомням, доста обичаш хайвер.
— Да! — Прегърна го през врата и бързо и страстно притисна лице в неговото. — Или пица и бира в най-забутания мотел. Няма значение. Обичам те! — Не можеше да се въздържи да не го изрече. — Толкова много те обичам! — Устните й се впиха в неговите, преди да е успял да проговори.
— Джордан! — Гласът на Биатрис отекна в тишината.
Без да бърза особено, Джордан отлепи устни от нейните.
— Майко! — погледна нагоре, все така обвил ръка около Кейси. — Върнала си се толкова скоро?
— Какво правиш?
— Ами плувам — отвърна безгрижно. — И се целувам с Кейси. Искаш ли нещо?
— Нали знаеш, че в къщата има прислуга, която всеки момент би могла да мине оттук?
— Да. Нещо друго?
Очите на Биатрис блеснаха, но тя запази достойнство. Кейси бе принудена да й се възхити.
— Обади се Хари Роудс. Трябвало да те види след час по работа. Каза, че било нещо важно.