Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
— За това, татко, нека аз самата се погрижа! — Валери беше напълно сигурна, че може да привлече вниманието на Трей във всеки един момент. Това дори бе нещо повече от самоувереност, която граничеше със недотам основателно самочувствие, че е способна да наложи на Трей каквото си поиска само защото познава манталитета му на богат и преуспяващ младеж. До този момент тя бе постигала всичко, което си пожелаеше, ето защо, не допускаше възникването на някакви проблеми в момента, когато Трей станеше нейно притежание. Именно тази самоувереност бе нейната грешка, защото тя почиваше на огромния й опит с мъжете, но не и с непреклонния потомък на рода Брадок-Блек.
— Не се тревожи за Трей, татко — каза тя с уверен тон, — вместо това по-добре ми разкажи за твоя обяд със съдията Кланси. Постигна ли успех, какъвто аз имах в разговора с Ливингстоун?
— За наш късмет, Джо също ненавижда индианците и особено Хейзард Блек. След онзи случай, когато синът му изгуби шансовете да заеме прекрасен пост, съдията е още по-вбесен и поради факта, че всички негови решения се оспорват от по-висшите инстанции, когато Хейзард се отнесе към тях.
— В такъв случай, можем да разчитаме на него, ако се наложи да предявим обвинение и възбудим съдебно разследване срещу индианците — заяви Валери. Дънкан потупа джоба на сакото си и отвърна:
— Той вече е направил първата стъпка — написал е пълномощно за арестуването им, като е оставил празно място за попълване на имената. И ако тези двамата офейкат към планината, на празното място могат да се попълнят имената на други двама.
— Колко безобидно изглежда всичко…
— Да, донякъде, като, разбира се, не забравяме, че без основания не можем да ги затворим зад решетките за неопределено време.
— Това, надявам се, не се отнася за индианци, хвърлени в затвора за изнасилване, нали? Имам предвид задържането им за неопределено време — каза Валери и се усмихна студено, спомняйки си за седмината индианци, обесени съвсем наскоро в Муселшел, след което продължи: — Бих казала, че имаме много добри позиции.
— Да, позициите ни не са лоши — отвърна й по-сдържано Дънкан, защото познаваше Хейзард твърде добре. Как можеше да забрави, че в младите си години Хейзард се славеше с насилие и безпощадност.
— Не са лоши!? Татко, та ние си изработихме идеален план за действие, защитени и подкрепени сме и можем вече да пристъпим към изпълнение на операцията! Единственото, което остава да свършиш, е да поприказваш с Хейзард.
— И все пак си играем със съдбата! — заяви Дънкан и ясно си представи как Хейзард най-хладнокръвно го прострелва в главата.
— Татко, изобщо не става дума за игра със съдбата! — възпротиви се Валери.
— Но той е професионален убиец, Валери — каза й Дънкан с нисък равен тон, — никога не забравяй това!
Следващите дни бяха една истинска идилия за Трей и Емпрес. С всеки изминат ден, Трей ставаше все по-силен и с повече радост и енергия се посвещаваше на удоволствието да я забавлява и да я прави щастлива.
Една сутрин, със събуждането си, Емпрес се озова обкръжена от вази, пълни с форзиции, ухаещи на наближаваща пролет. Бледите разцъфнали цветове й припомниха едни от най-красивите й мигове в Шантили. Сълзите се стекоха по бузите й и тя едва си пое въздух, за да прошепне на красивия мъж, леко подпрян на лакътя си, с грейнали от щастие очи:
— Ти си запомнил кои са любимите ми цветя!
— Харесват ли ти? — попита той скромно, добре запознат с начина, по който жените реагираха в такива моменти, свикнал на подобни галантни жестове и безкрайно удовлетворен от това, че Емпрес бе щастлива.
— О, да — възкликна Емпрес и за миг й се прииска да му разкаже, че тези цветя й напомнят за изкуствената горска поляна, която майка й бе създала, и в която имаше даже малък водопад, където те с удоволствие прекарваха топлите следобеди. — Като в някаква цветна беседка — щастливо заяви тя, въпреки че думите й означаваха нещо конкретно единствено за самата нея.
— В стаята за преобличане има още форзиции.
Очите й се разшириха от изненада, от което тя му се стори още по-прелестна в бялата и фина нощница. Емпрес преглътна с усилие и развълнувано прошепна:
— Благодаря ти!
Никой досега не й бе правил такъв екстравагантен, невероятно галантен жест.
— Мисля, че тези, които сме поставили във ваната всеки момент могат да напъпят — добави Трей.
Като пъргаво малко дете, Емпрес скочи от леглото и се отправи към съседната стая. Когато се върна обратно, Трей се бе облегнал на грациозната рамка на леглото.