Тъмната сила
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмната сила». Краткое содержание книги:
— Аз ще сляза пръв — каза Кабарак, когато стигнаха изхода. Обичаят повелява при пристигането да отида сам до дукхата на племето кимбар и да съобщя на майката на рода за посетителите.
— Разбирам — кимна Лея, като потисна новата вълна безпокойство. Изобщо не й харесваше мисълта да остави ногрито да говори насаме със сънародниците си. Но и този път не можеше да направи нищо. — Ще те чакаме тук да се върнеш и да ни вземеш.
— Ще побързам — обеща Кабарак, допря дланта си два пъти до бутона за отваряне на външния люк и се измъкна навън.
Люкът безшумно се затвори след него. Чубака изръмжа нещо неясно под носа си.
— Ще се върне скоро — успокои го Лея, като се сети какво бе разтревожило уукито.
— Сигурен съм, че говори истината — притече й се на помощ Трипио. — Такива обичаи и ритуали са доста разпространени при повечето култури с примитивен обществен строй, които не познават летенето в космоса.
— Само че ногрите летят в космоса — изтъкна Лея, като си играеше неспокойно с дръжката на лазерния меч и гледаше втренчено затворения люк пред себе си.
Кабарак можеше поне да остави люка отворен, за да го видят, когато се върне. А ако не искаше да го видят?…
— Това е очевидно, ваше височество — съгласи се Трипио и превключи на професионален тон. — Но въпреки това съм убеден, че промяната в тази област е настъпила съвсем наскоро… — дроидът прекъсна лекцията си, защото Чубака рязко профуча край него и се затича обратно към вътрешността на кораба.
— Къде отиваш? — извика след него Лея. В отговора му имаше нещо за имперската флота, което тя не успя да разбере точно. — Чуй, върни се — изкрещя тя. — Кабарак ще дойде всеки момент.
Този път уукито дори не си направи труда да отговори.
— Чудесно! — измърмори Лея, опитвайки се да реши какво да прави.
Ако Кабарак се върнеше и откриеше, че Чубака е изчезнал… Но пък ако и двамата ги нямаше, когато той се появеше…
— Както вече казах — започна отново Трипио, очевидно решил да не обръща внимание на грубото поведение на уукито, — всички доказателства, които успях да събера до този момент за тяхната култура, показват, че съвсем доскоро те не са познавали пътуването в космоса. Отношението на Кабарак към дукхата, която явно е светилището на племето или нещо подобно, самите родови и племенни структури плюс огромното значение, което отдават на вашия благороднически статус…
— Кралският двор на Алдераан също си имаше йерархия — напомни му хапливо Лея, все още загледана в празния коридор. Не, най-добре беше двамата с Трипио да останат тук и да изчакат Кабарак. — И повечето народи в галактиката не ни имаха за изостанали в социално отношение.
— Не, разбира се — отвърна леко притеснено дроидът. — Изобщо не влагах подобен смисъл в думите си.
— Знам — увери го тя и на свой ред се почувства неловко, задето се беше нахвърлила така върху него. — Но къде е той, все пак?
Въпросът се оказа напълно реторичен, думите й още не бяха заглъхнали, когато люкът внезапно се отвори.
— Елате — подкани ги Кабарак. Тъмните му очи се впиха в Лея, а после в Трипио. — Къде е уукито?
— Върна се в кораба — отвърна тя. — Нямам никаква представа защо. Да отида ли да го намеря?
Кабарак издаде странен звук, нещо средно между мяукане и ръмжене.
— Няма време. Майката ни чака. Хайде.
Той се обърна и заслиза по стълбичката.
— Имаш лп представа, колко време ще ти трябва, за да научиш езика чм? попита Лея дроида, докато следваха ногрито.
— Все още нищо не мога да ви кажа, ваше височество — отвърна Трипио. Кабарак ги поведе по прашния път покрай голямата сграда от дърво, която бяха забелязали по време на спускането. Лея реши, че сигурно това е дукхата на племето. Целта им, изглежда, беше една от по- малките постройки до нея. — Ученето на съвсем нов език наистина ще бъде доста трудно — продължи дроидът, — но ако е близък до някоя от шестте милиона форми на общуване, които владея…
— Ясно — прекъсна го Лея.
Вече почти бяха стигнали осветената колиба. При приближаването им двама ниски ногри, които до този момент бяха стояли скрити в сенките, отвориха вратите. Лея си пое дълбоко дъх и последва Кабарак вътре.
Очакваше в колибата да е страшно светло. За нейна изненада стаята, в която влязоха, бе по-тъмна, отколкото изглеждаше отвън. Погледна настрани и разбра причината — ярко осветените прозорци всъщност бяха обикновени самозахранващи се осветителни панели, обърнати със светлата част навън. С изключение на малкото процеждаща се светлина от панелите, помещението беше осветено единствено от мъждивото блещукане на две лампи с фитил. В главата й изплуваха думите на Трипио за степента на обществено развитие на ногрите — явно той знаеше за какво говори.